Няма градинар, който да не знае, че кореновата система на пипера е по-слаба и има по-малка усвояваща способност. И още нещо много важно – тя се нуждае от аерирана почва, защото без въздух корените спират да хранят растението и то линее.
[B%]Високите температури водят до дисбаланс в храненето[%B]
Пиперът е взискателен към температурата на почвата и на въздуха. Растежът и развитието му са най-добри при температура 18-30ºС. При температура под 13 ºС и над 30 ºС растежът почти спира. Това е в резултат на нарушеното фосфорно хранене, което води до силни смущения - окапват цветовете и завръзите. Освен това, големите температурни колебания, каквито има тази година също смущават растежа и развитието на растенията.
[B%]При нарушено кореново хранене по-ефективно е листното торене[%B]
Дисбалансът в храненето на растенията при високи температури може да бъде преодолян чрез листно хранене с подходящи за целта торове.
[B%]Комплексното хранене повишава добива и качеството на пипера[%B]
Пиперът силно реагира на листното подхранване, при което се допълва минералното хранене с голям брой микро- и макроелементи, а в някои случаи и с биологично активни вещества.
От интерес за градинарите са листните торове Фолиарел шугър В, Фитона-2 и Солифид-универсал. И трите тора са комплексни, съдържат необходимите макро и микроелементи. С тях се правят най-често три подхранвания, като се редуват с почвено (или листно азотно торене през 7-8 дни. Могат да се смесват и заедно и да се използват с препаратите за растителна защита.
[B%]Редовната беритба повишава броя на завръзите[%B]
И още нещо, което градинарите не трябва да пропускат. Колкото по-често се берат растенията, толкова повече завръзи ще формират.
Пиперът започва да се бере от края на юни, началото на юли чак до падането на първите слани. Тъй като е култура с непрекъснат период на плододаване, много важно е плодовете да се обират навреме. Това позволява да се образуват нови разклонения и цветове. Задържането на чушки върху растението повече, отколкото е необходимо, пречи на растежа и добивът намалява.
Чушките се прибират в техническа и ботаническа зрелост. Техническата е когато придобият типичната за сорта форма, големина, цвят и гланц. При натиск плодът трябва да е достатъчно твърд. В тази зрялост обикновено се берат ранните сортове - Горнооряховски ран, Златен медал, Хебър, Албена, Сиврия, Калинков, Бяла шипка.
Ботаническата зрялост се характеризира с пълно развитие на плодовете и придобиване на типичния за сорта цвят (червен или оранжев и др.) и гланц. В тази фаза се берат обикновено Куртовска капия, Пазарджишка капия, Фитостоп, ратундите, пиперите за мелене.
При прибирането в техническа зрелост се правят около десет-двадесет беритби, а в ботаническа от две до три./Петър Йорданов