Оток на млечната жлеза при кравите

11-05-2004 г. Отокът на млечната жлеза (вимето) представлява нарушаване на водно-солевата обмяна в края на бременността, и то предимно при юниците от млечните породи и по-рядко при възрастните (среща се макар и рядко и при козите, овцете и свинете). Характеризира се с набиране на течности в подкожната и интерстициалната съединителна тъкан. Отокът на млечната жлеза е познат под името "застоен или стагнационен оток", а напоследък като "прекомерен оток". В сравнително по-новите германски (1985) и американски (1995) ветеринарномедицински ръководства отокът на вимето се разглежда като две форми на едно заболяване - физиологичен и патологичен (хроничен рецидивиращ) оток. Причини Отокът на вимето се разглежда като многофакторно заболяване. Причините са представени най-добре в американския учебник "Болести на млечните говеда" от W. С. Rebhun и сътр. (1995) и се групират по следния начин: 1. Най-голямо значение се отдава на генетичните предразполагащи фактори по отношение на приплодите по бащина линия от бика и дали е имало оток на вимето при тяхното женско потомство. 2. Разстройства в кръвообращението във връзка с бременността (от натиска на фетуса) и раждането при усилен приток и застой на кръв от вимето, което допринася за увеличаването на вътрешното капилярно налягане, вследствие на което от стените им се отделят по-малко течности и те се набират в съединителнотъканните пространства. 3. За появата на оток предразполагащо значение имат смущения в сърцето или тромбоза на каудалната и мамарната вена и намаляването на общото количество на белтъчините (хипопротанемия). 4. Физиологичният оток се смята, че се предразполага и от излишъка на зърнени (концентрирани) храни и липсата на достатъчно движение през последните две седмици преди раждането. 5.Появата на оток на вимето зависи и от съотношението между положителните и отрицателните йони. Обвинява се излишъкът на калий и натрий в дажбата. 6. Метритът след раждането също има връзка и може да съдейства за появата на оток на вимето при кравите. 7. При масово появяване на физиологичен и патологичен оток на вимето е необходимо причините да се търсят комплексно. Клинични признаци Физиологичният (предродилен) оток на вимето се появява няколко дни или седмици преди раждането и изчезва около 6-10 дни след него, като не оставя никакви следи. Най-напред отокът започва с отичане на вимето нагоре ("повдигнато виме", след това по корема до областта на гърдите, лявата и дясната половина накрая назад по вътрешната част на задните крайници и млечното огледало и до вулвата. Понякога отокът обхваща само областта на една или повече млечни папили, при което се образува пръстеновидна гънка. Обикновено отоците са студени, разлати, безболезнени и имат тестява консистенция. При натиск с пръст се образуват вдлъбнатини. Кожата е опъната, лъскава и слабо чувствителна. Общото състояние на животното и температурата са в границите на нормата. Млякото не е променено, но количеството му е намалено. Силният оток затруднява доенето и може да благоприятства развитието на мастит. Патологичният (хроничният рецидивиращ) оток се задържа на вимето с месеци след раждането или през целия лактационен период. Той настъпва при недостатъчна инволуция (обратно развитие) на физиологичния оток и на мястото на струпаната течност настъпва съединителнотъканна индурация (уплътняване и втвърдяване) на вимето. След всяко последващо отелване вимето и цицките прогресивно увеличават своя обем. При високостепенно развитие на отока окаченият апарат на вимето се разтяга и се развива т. нар. увиснало виме. При доене болните крави не отделят достатъчно мляко поради стеснение или рефлекторни болки в цицките. Прибавеният интерстициален оток във вимето причинява натиск и се намалява нормалното млекоотделяне. По време на почивка кравата има склонност да лежи странично с протегнати задни крайници, за да намали телесния натиск върху вимето. При липса на такова поведение обаче болните животни може да получат травми и наранявания, последвани от безапетитие и стрес. Лекуване Обикновено лекуването при патологичния оток е безрезултатно, а при физиологичния е успешно и може да се ускори със следното: 1: Чрез мускулно или венозно инжектиране на диуретика фурантрил (0,5 до 1 мг/ кг телесна маса или 2 бр. ампули от 5 мл като 1-процентов разтвор (постепенно намаляваща доза) в продължение на 2-4 дни според американски автори (1995). 2. Чрез прилагане на друго диуретично средство инхибитор на карбоанхидразата (10 мл салуретин венозно) според германски автори (1985). 3.Добри резултати у нас в Акушерската клиника на Ветеринарния факултет са получени чрез вътрешно даване на диуретика дехидратин нео 2 пъти дневно в продължение на 3 дни с еднократна доза от 10 таблетки по 0,025 г. 4. Ограничава се даването на натриев хлорид (готварска сол) през сухостойния период. 5. При голям оток се прави частично издояване (на отделни цицки), като се внимава да остане известно количество коластра за новороденото теле. 6. Осигурява се разходка на болната крава по 1 час 2-3 пъти дневно и често издояване. 7.Преди издояването вимето се масажира по посока на неговата основа с камфоров спирт. 8. При по-слабо изразен оток на вимето може да се направят топли припарки с трина или горещи процедури с други средства.Противопоказни са силно дразнещите помади. Профилактика Във всички случаи на оток на вимето предпазните мерки трябва да бъдат комплексни. При млечните породи крави трябва да се извършва прецизна селекция по бащина и майчина линия на женските приплоди, които генетично са предразположени към физиологичен и патологичен оток на вимето. Такива крави са непригодни за интензивно отглеждане и трябва своевременно да се отстранят от разплод. При първите признаци на оток на вимето трябва да се вземат мерки за ограничаване на концентрираните храни, водопоя, готварската сол и сочните фуражи, да се коригира йонният баланс в дажбата и да се осигури всекидневната разходка.