Брокер, хеджиране, марж! Тези и подобни понятия се числят към основата на стоковите фючърсни борси. Тези понятия обаче по-скоро плашат много от фермерите, вместо да събудят интереса им към ценово подсигуряване, или информираност. А значението на борсите що се отнася до селскостопанските пазари, например за пшеница, свинско месо и други, все повече нараства. Защото колебанията в цените стават все по-силни. Също така все повече цените на производителите се определят от фючърсните борси.
Обобщихме най-често задаваните въпроси относно фючърсните борси:
С „истинска” стока ли се търгува?
В основата на фючърсните борси са определени продукти. Всъщност обаче на фючърсната борса по-скоро става дума за два вида участници: едните се надяват на повишение на цените например на пшеницата, рапицата или свинското месо, другите – на понижение. Двете страни сключват договори за покупката или продажбата на стоки в бъдеще.
Тези договори почти винаги биват изравняване пред срока им за изпълнение чрез покупката или продажбата на други договори. При покачващи се цени печалба реализира този, който може да продаде сключения предварително договор за по-голяма печалба. При падащ курс печалба реализира този, който накрая успее да откупи договор на по-ниска цена от първоначално сключената.
При търгуването с фючърси търговията с „истинска стока” по-скоро отива на заден план. Единственото изключение: притежателят на даден договор трябва в края на краищата да приеме или достави съответната стока. Такъв е случаят, ако клаузите в договора предвиждат „физическото изпълнение” и фючърсът до последния ден не е изравнен (виж въпрос 9.).
По какво се различават фючърсните борси от първичната търговия?
На борсата стоките (пшеница, рапица и др.) сменят собственика си само на хартия. При паричната търговия става дума за реални сделки.
За разлика от продажбата на пшеница на определен търговец (парична търговия), решаващи за ценообразуването не са количаството, качеството, или местоположението. По-скоро всеки договор е стандартен (напр. 50 т. пшеница от ЕС, най-малко 11% протеин и най-много 15% влажност и т.н.). Освен това са описани местата за търговия, времето за търговия, участниците и процесите на една фючърсна борса.
Борсата е централата, в която протичат всички търговски дейности. Това може да бъде или традиционната борса (реалната борса), където продавачите и купувачите се срещат, или компютърната борса, при която централният компютър свързва търсенето и предлагането.
Мога ли сам директно да търгувам на борсата?
Обикновено не. За да можете да участвате във фючърсните сделки, трябва да притежавате сметка за борсата при някоя от отговорните за това клирингови банки. Освен това трябва да упълномощите брокер или посредник, за да може той да купува или продава фючърсни договори от ваше име и да ги представи на борсата.
По закон брокерът е длъжен да ви удостовери предварително правоспособността си да търгува на фючърсната борса. Освен това той трябва да ви обясни начина на работа на борсата, да насочи вниманието ви към рисковете от фючърсни сделки, което пък трябва да бъде удостоверено от ваша страна.
Как да намеря брокер?
Пълноправни брокери и участници на борсата, които например търгуват на фючърсната борса Eurex във Франкфурт, има почти навсякъде в Германия. Адресите за контакт с тях могат да бъдат намерени директно на борсите, или на интернет адрес www.eurex.com.
Какво ще ми струва участието на борсата?
Преди да започнете участието си на борсата, трябва да оставите определени гаранции в някоя от клиринговите банки, за да се предотвратят евентуални загуби на борсата. Поради това е необходима банкова гаранция като стартов капитал, или т.нар. „стартов марж” от минимум 5000 евро. Срещу загуби от всекидневната търговия на фючърсните борси баката допълнително се подсигурява с „вариационен марж” (минимум 2500 евро). Ако търгувате много и често на борсата, маржовете се изчисляват на базата на всеки отделен договор. Депозирате между 10 и 15% от стойността на договора в зависимост от продукта (за договор за 50 тона пшеница при пазарна цена от 180 евро/тон и 10% марж трябва да депозирате 900 евро).
Освен това клиринговата банка начислява такси за обслужване на сметката, а брокерът и борсата – за фючърсните покупки и продажби. При сделки с пшеница, според данни на Eurex, в момента те са приблизително 27 евро на договор. Останалите договори са по-скъпи. За тези такси обикновено човек може да се пазари.
Как функционира ценовото подсигуряване?
Никой не може да предвиди с точност колко високи ще бъдат цените на пшеницата или свинското месо след няколко месеца. „Хеджърите” могат да сведат до минимум ценовите рискове на тези парични сделки чрез фючърсни сделки. За целта на борсата се купуват толкова договори, колкото искате да изтъргувате на по-късен етап. Към тези договори се установява определена цена на пшеницата или свинското месо към крайната им дата. Покупката си заслужава в случаите, когато тази цена покрива разходите на фермера, малко преди изтичането на договора същият продава договорите си (изравняване). Сделката си струва, когато цената на паричната сделка за пшеница или свинско месо към момента е по-ниска, отколкото тази в договорите. Обратно пък покачването на цените на производителите чрез паралелните сделки на борсата могат да бъдат и завишени. Но началната цена е подсигурена в повечето случаи – а по този начин ценовият риск е намален. Особено при сериозно променящите се цени фючърсната борса се явява алтернатива.
Какво означава насрещна сделка?
Който купува нещо или иска да го задържи, или да го продаде с печалба. На борсата в повечето случаи става дума за това да се реализира печалба от промени в цените. Ако участникът на борсата иска да купи или продаде даден договор, сделката минава през клирингова къща – клиринговата банка. Тя заема обратната позиция за всички договорни продажби и покупки. По този начин сделката остава анонимна, тъй като клиентите на борсата никога не стават директни договорни партньори с други продавачи или купувачи. Освен това клиринговата банка свежда до минимум риска от неизпълнение.
А закриване?
Повечето участници на борсата се разделят с договорите си, преди техния падеж да настъпи. За тази цел участникът закрива своите договори. В зависимост от това дали преди това той е купувал или продавал, много договори впоследствие трябва да бъдат продадени, или купени. За да функционира закриването, фючърсите са стандартизирани и заменяеми, тоест съдържат винаги едни и същи качества, количества и местоположения.
Закриването е широко разпространено на фючърсната борса. По-голямата част от участниците разтварят своите позиции преди падежа на договорите.
Какво се случва след последния ден за търгуване?
Ако договорът не е закрит преди падежа, участникът трябва принципно да го изпълни. Това означава, че той трябва да достави, или получи договореното количество пшеница, или прасета. Или пък може да осъществи т.нар. кешово изравняване (Cash settlement) на останалите договори на референтна цена. При този процес не се стига да доставка.
Трябва ли изобщо да се занимавам с борсата?
Няма спор: Колкото повече пшеница или свинско искате да продадете, толкова повече си заслужава отиването на борсата. Защото с увеличаващи се количества се повишава и рискът от изненадващи загуби при колебания в цените. С фючърсни сделки имате възможност да подсигурите цените за по-късни реални сделки преждевременно. Резултатът може да бъде установен и стабилизиран месеци предварително.
Но: Дори и при по-малка наличност трябва да знаете как функционират фючърсните борси и какво означават важните понятия. Защото вашите купувачи няма да се колебаят при договарянето на цените да използват актуалните борсови котировки като основание за тяхната ценова представа. Особено важно: трябва да познавате своята „основа”. Разликата между борсовите котировки и актуалните изкупни цени във вашия регион все повече се превръща в основа при договарянето на цените. Така че може да си заслужава да сравните тази разлика в по-широк спектър от време./Х. Брюгман, topagrar
