РАСТЕНИЕВЪДСТВО НА БЪДЕЩЕТО: други култури - нови сеитбообороти

Какво ще бъде растениевъдството след 20 години? Какви промени предстоят? Дали в бъдеще по нашите полета ще гъмжи от роботи, упорити вредители и екзотични култури? Д-р Хансгеорг Шьонбергер, N.U. Agrar, се зае да даде отговори на тези въпроси.
Иновациите не променят само света изобщо, а и конкретно растениевъдството. Най-сериозната революция в това отношение през последните десетилетия направи комбайнът. Този пример обаче също така показва какви последствия носи със себе си една иновация:
- За да може комбайнът да се използва рационално, сортовете трябваше да станат по-къси и по-устойчиви, съотношението зърно-слама се стесни. В наши дни жънем повече зърно, отколкото слама. Нашият сегашен добивен потенциал не би бил възможен без това развитие.
- Сламата остана на полето, а с нея и „закачените” за нея болести. Резултатът: спектърът на причинителите се обърна към отглежаденто на пшеница. Ако преди базичното гниене, брашнеста мана и ръждите бяха доминиращите болести, то сега такива са предимно пренасяните чрез сламата причинители на петна по листата като септория, фузарии или други.
- На комбайна трябва да се „благодари” за това, че треви като черната трева лисичата опашка и бромусите се разпространиха в съседство и дори взеха надмощие.
[B%]ОТ КАКВО Е ПРЕДИЗВИКАНА ПРОМЯНАТА?[%B]
Промените най-често не се случват доброволно, а произтичат от някое затруднено положение. Често са следствие от натиска, предизвикан от разходите. Той води до ситуация, в която сме принудени да се занимаваме с други култури, техника, както и с навиците на растенията по отношение на торенето и растителната защита. Дори и по-големи печалби често будят желанието да добиваме още повече. Растящите цени от последните години прекратиха стагнацията, която се бе разпространила в растениевъдния сектор през предходните години. Също така и тенденцията за по-дълбоко оране, или оран с плуг произтича от по-високите печалби за добиваните продукти.
Търсенето като предприемач: Търсенето, често провокирано от политическата воля, например на т. нар. енергийни растения, или на по-светла околна среда, води до големи промени в стопанисването. Така например площите, засети с рапица, нараснаха десетократно през последните години поради голямото търсене на растителни масла. Това стана възможно благодарение на селектирането, което успя да премахне вредни съставки от рапицовото масло. За сметка на това рапицата стана по-податлива на болести и неприятели. Последиците: необходима е по-интензивна растителна защита. С отглеждането на рапицата се появиха и плевели като герании напр., които много трудно се премахват в посевите с рапица.
Политическата воля обаче не винаги е плод на логиката, а бива повлияна от мнения и анкетни резултати. По този начин понякога се взимат трудно разбираеми решения, дори и от гледна точка на растениевъдството, които правят стопанисването почти невъзможно, тоест водят със себе си други ефекти.
В това отношение рапицата отново ни предлага пример. Заради един твърдоглав стопанин от Мекленбург и проточилия се спор между него и неговия инвеститор се стигна до там, че лицензиращите органи надянаха усмирителна риза на употребата на хербициди със съдържание на clomazone. Тази забрана ще доведе до това, че фермерите ще се обърнат към Clear-field рапицата, ако отглеждането й бъде одобрено. При това става дума за сортове рапица, които са снабдени с резистентност към определени инхибитори чрез класическо селектиране. С отглеждането на тази резистентна към хербициди рапица на полето ще се появи нов плевел, борбата с който ще доведе до едва решими неприятности. Дали лицензиращите органи са наясно с последствията от действията си спрямо стопанина и инвеститора? Подобна ситуация се наблюдава и при прилагането на инсектициди.
Търсенето на енергия изтласка царевицата на предни позиции – по-бързо от очакваното. Тази култура обаче дори само заради своята добивна способност така или иначе би засилила позициите си в растениевъдството. Вероятно единствената причина царевицата да не се превърне в най-силната култура на Германия е фактът, че природозащитниците, а оттам и политическата воля, се обявяват против „оцаревичаването” на земеделието.

Нуждата от белтъчини ще доведе до засилването на соевите насаждения по нашите ширини и до ренесанс на зърнено-бобовите култури. Слънчогледът, който също като рапицата и соята, произвежда белтъчини и масло, за в бъдеще ще има засилено присъствие в предимно по-слаби региони със суха пролет.
Иновациите в ролята на двигател: нови технически разработки като комбайна, браната навлизането на компютърните технологии в пръскачките на растителнозащитни препарати, или GPS- и сензорната техника улесниха земеделието. В момента например се очакват иновации в областта на сензорната и регулиращата техника. Също така и при техниката за обработване на почвата. Не е немислимо след 20 години роботи да обикалят полетата и да сканират посевите за плевели, захранване с хранителни вещества, или нападение на вредители.

Новостите при нас – в други страни по принуда от обстоятелствата ще продължава да се практикува т.нар. лентова обработка (Strip Till). Предимствата му, подкрепени чрез дълбокото внасяне на хранителни вешества, се използват от растениевъдите предимно на места, при които почвените условия не са оптимални.
Към иновациите, които предстоят, се числят и развитието на техниката за торене и растителна защита, които увеличават мощността и преди всичко подобряват прецизността на растителната защита. Вече се очертава това, че добрите сътрудници стават кът. От друга страна обаче, законовите мерки стеняват кръга на заетите работници, които умеят да боравят с претенциозната техника. Поради тази причина един работник ще трябва да демонстрира по-висока дневна ефективност. След 20 години не всеки стопанин ще работи сам на полето с пръскачката, а тази работа ще бъде прехвърлена на определена фирма, извършваща такива услуги.

Влияние на човека: Не е за подценяване стремежът към повече свободно време и участие в социалния живот като катализатор на промените. Това и законови разпоредби ще доведат до това, площи, които днес се стопанисват като странична дейност, тоест от хоби фермери, за в бъдеще ще попаднат в ръцете на професионалисти. Резултатът: разнообразието от различни култури ще отстъпи пред основната мисъл за печалба. Може да се стигне дотам, че в едно стопанство, дори в околностите на цяло село, всяка година да се отглежда една-единствена култура.

От гледна точка на общата картина на ландшафта това може и да се струва укоримо. От гледна точка на разходите за труд и фитопатологична гледна точка обаче е смислено, когато мерките, напр. борбата с вредителите, следват компактно и целенасочено. Досега освен всичко друго ситуацията е такава, че даден стопанин привежда в действие определена необходима мярка, докато съседът му не го прави. По този начин се получава принудително задържащо се натоварване с вредители на местно ниво.
Влиянието на времето: Екстремни метеорологични условия ще има и в бъдеще. Причинени от географското ни положение ще трябва да очакваме мраз с температури под -20 градуса, както и жеги с такива над 40. Към това ще се прибавят по-продължителни сухи периоди предимно през пролетта и силни валежи през лятото. Това, което се е променило и тепърва ще се променя по-силно, е разпределението на екстремните колебания. Горещите дни са повече и броят им дори ще се увеличава, освен в случаите, когато слънчеви петна или вулканични изригвания не предотвратят това. Продължителните мразовити дни, от друга страна, ще станат все по-редки. Вегетацията наистина няма да започне кой знае колко по-рано през пролетта, но ще продължи осезаемо по-дълго през есента. Но соята и слънчогледът също ще спечелят от това развитие. Върховите добиви при царевицата и захарното цвекло ще станат нормални добиви на бъдещето, нищо че винаги ще може да се очакват силни температурни аномалии.
Развитието на температурните промени ще окаже влияние върху избора на отглежданите култури, сортовете, обработките и навиците в торенето, но най-вече в мерките за растителна защита. Болестите през есента и зимата ще се увеличат, обременяването с вредители ще нарасне.
topagrar