21-04-2004 г. Екстериорът (т. е. външните качества) може много да говори за производственото направление на овцете. При покупка на израснали животни, ако те са нормално гледани и хранени, характерното за тях е следното: Овце за мляко Формата на тялото е удължена, главата е дълга, тясна, а ушите са големи и странично поставени. Гърбът е прав и дълъг, но тесен, като крупата не е достатъчно широка. Вимето е добре развито и жлезисто, а цицките са големи. Общото впечатление за животното, погледнато отстрани, е неговата крушовидна форма с широка част отзад. Освен специализираните млечни породи, като например Източно-фризийската, към овцете за мляко се причисляват и нашите Плевенска черноглава, Старозагорска млечна и други местни полугрубовълнести и грубовълнести овце. Овце за месо По външност може да ги разпознаете по следните белези: общо тялото има приблизително паралелепипедна форма. Предната, средната и задната част на тялото са съразмерно развити и добре свързани. Шията е къса, широка и отлично замускулена, а холката, гърбът и кръстецът (също добре замускулени) образуват права линия и също са широки. Овце за вълна Най-общото за тяхната външност е, че главата на овцата е средно голяма, обраснала повече или по-малко с вълна. Кожата е добре развита, плътна и образува гънки. Вълната, която расте върху нея, е тънка, варираща в дължината си. Тези типични външни (екстериорни) показатели не може да бъдат определящи за много съвременни породи, които са с комбинирана продуктивност. Тоест те не притежават в чист вид описаните екстериорни белези. Много от породите са междинен тип. Те съчетават например добрата месодайност заедно с млечност и/или вълнодайност. Въпрос на личен интерес на фермера и на конкретен пазар за продукцията.