При отглеждането на рапица са важни две условия: първо - да се спазват изцяло технологичните правила и определените агротехнически срокове и второ - посевите да бъдат под непрекъснато наблюдение. Като всяка култура и рапицата се напада от болести, неприятели и плевели, а опазването й от тях през цялата вегетация е ключът за постигане на по-високи и качествени добиви.
През последните години по рапицата у нас се проявиха някои от икономически опасните болести - кореново гниене, сухо стъблено гниене, черни петна (чернилка), склеротинийно (бяло) гниене, брашнеста мана, листни петна, мана, бяла ръжда.
- В края на май - началото на юни се откриват признаците на склеротинийното гниене (Sclerotinia sclerotiorum). Около стъблото се появява воднисто петно с бял налеп с дължина около 30 см. С напредване на гниенето поразената част от стъблото избледнява и епидермисът лесно се обелва. Инфектираните участъци най-често се намират в основата на листата. В сърцевината на поразените стъбла се образуват черни склероции. Болните растения изсъхват и стават чупливи. По-късно от тези растения, които в действителност са узрели преждевременно, се оронват семената.
Причинител на болестта е гъбен патоген, който има широк кръг от гостоприемници - картофи, тютюн, соя, фасул, а също и слънчоглед, който често участва в сеитбообръщението на рапицата. Склероциите, които попадат в почвата по време на прибиране на реколтата или които остават в растителните остатъци, разпространяват болестта. Те остават жизнени в почвата от 7 до 12 години. През април – май се осъществява инфектирането на рапичните растения. Повишената влажност стимулира образуването и инфектирането с аскоспорите на патогена. Заразяването се благоприятства, ако съвпадне с пълния цъфтеж на растенията.
За борба със склеротиня при рапица се препоръчва фунгицидът Прозаро - 100 мл/дка, приложен когато прецъфтят и окапят първите венчелистчета.
Единственият фунгицид, който е регистриран у нас и има тройно действие срещу склеротиния, фома и алтернария, приложен във фаза цъфтеж на рапицата, е Пиктор на БАСФ.
- Черни, тъмни петна по листата на рапицата (Alternaria brassicae) или чернилка (алтернария), както още е известно заболяването, инфектира растенията през целия вегетационен период. Първите симптоми може да се видят още по котиледоните във вид на тъмнокафяви линии. По листата и по чушките се появяват сивкави петна с жълтеникав ореол, а няколко седмици преди узряване на рапицата петната почерняват и често имат концентрични кръгове. Но най-опасни са повредите по чушките - черните петна по обвивката им рязко са разграничени от здравата тъкан. Чушките преждевременно се разпукват и заразяват семената, които падат върху почвата. Те имат ниско тегло и качество. Ако чушките са поразени в млада възраст, те се деформират.
Причинителят на гъбния патоген се запазва в заразените растителни остатъци, почвата, семената и по плевелни видове от сем. Кръстоцветни. Развитието на болестта се благоприятства от въздушна влажност над 80% и температура 18оС, а вятърът и дъждът помагат за разпространение на спорите и инфектиране на младите растения.
- По стъблата, листата и бобовете сивото гниене (Botrytis cinerea) образува сивокафеникав налеп. При младите растения се наблюдава рязка граница между здравата и болната тъкан, но по-късно тази разлика слабо се различава. По заразените части се образуват склероции.
Основен източник на инфекция са заразените растителни остатъци и склероциите, попаднали в почвата.
Повреди от болестта могат да се видят в ранната фаза котиледони, но основното разпространение се проявява, когато отмине зимният период. Напролет повредите се появяват по презимувалите растения. По-късно заразяванията са в зависимост от климатичните условия и повредите по растенията от насекоми. Най-често срещаните повреди са по листната ос. Ако растенията са заразени в края на зимата, патогенът причинява гниене на листата и сърцевината на растенията. При късна зараза инфекцията протича от стъблата към чушките и предизвиква преждевременно зреене. Заразените чушки дават нисък и некачествен добив от семена.
Развитието на сивото гниене по рапицата е в пряка зависимост от климатичните условия.
- В последните няколко години в рапичните посеви все по-често се установяват поражения от болестта Фома, черен крак или сухо стъблено гниене (Leptosphaeria maculans) със синоним (Phoma lingman). Болестта е една от най-вредните и може да обхване бързо още в началото на вегетацията големи площи, а загубите да достигнат до 50%. Проявата на болестта може да започне още от поникването до фенофаза 6-ти лист.
По растенията, заразени рано наесен, в основата на стъблата се появяват рани, които причиняват отмиране на растенията през зимата или през пролетта. Напролет се заразяват листата и шушулките. По най-долните листа се развиват неправилни до закръглени, сивозеленикави петна, по които по-късно се появяват черни пикнидии. Понякога петната са оградени с розов ореол. При сливане на петната листата пригарят, а некрозата протича към листната дръжка и достига стъблото. Заразените шушулки се разтварят и семената падат на земята. Вторичното заразяване се благоприятства от атаките на насекоми по стъблата (рапичен стъблен скритохоботник и други), затова е много важно да се контролира нападението от тези неприятели.
Проявата на болестта в началото на вегетацията прилича на сечене, а в по-късните фази причинява полягане на стъблата и преждевременно узряване, но и в двата случая предизвиква загиване на надземната маса.
Причинителят на стъбленото гниене се запазва основно в заразените растителни остатъци, където гъбата образува плодни тела, а техните аскоспори се разпространяват чрез вятъра на големи разстояния и осъществяват първите инфекции още през есента.
Дъждовното и влажно време, дневна температура около 22 – 24оС, а нощна 15 – 16оС са много благоприятни за силно развитие на болестта.
- Маната по рапицата (Peronospora parasitica) започва да атакува растенията във фаза поникване. Болестта се проявява най-напред по котиледоните, като жълто петънце по долната страна на листа. При силна зараза растежът на растенията спира и те загиват. По листата на по-възрастните растения между основните жилки се появяват ясно очертани ъгловати участъци, светлозелени на цвят, които по-късно некротират. От долната им страна има образуван налеп.
В заразените тъкани гъбният патоген формира ооспори, които се запазват в почвата или в болните растителни остатъци в продължение на месеци или години. Те са основният източник на инфекция от заболяването.
- Болестта светли листни петна по рапицата (Pyranopeziza brassicae) по-често се развива при влажна зима или пролет. По листата се появяват бели петна с концентрични кръгове. При силна зараза листата изсъхват, инфекцията преминава към цветните пъпки, които по-късно покафеняват. Чушките също се повреждат и деформират, а често се и разпукват.
При мека зима, инфекцията, която се появява още през есента, може да причини сериозни повреди. Признаците по листата и стъблата се откриват след настъпване на пролетта. Основен източник на инфекция са растителните остатъци.
- Няколко вируса (Beet western yellows; Cauliflower mosaic virus; Turnip mosaic potyvirus) причиняват вирусните болести по рапицата, като предизвикват забавяне и спиране на растежа. Те се пренасят с листните въшки - прасковена листна въшка и зелева листна въшка.
При висока степен на нападение от вирусните болести добивът и качеството от рапица намалява значително.
Борбата е насочена срещу преносителите на вирусните болести листните въшки. При нападение около 20% от посева в ранна фаза от развитието на културата - фаза котиледони и 6-ти лист е необходимо да се проведе третиране с инсектицид.
Добрите земеделски практики изискват в борбата с болестите по рапица да бъдат включени специфични агротехнически мероприятия.
- Използването на растежни регулатори, които влияят благоприятно върху физиологията на растенията е добро средство за предпазване на културата от нападение на специфичните за нея болести.
- Ако има проява на болестите фома и склеротинийно гниене се въвежда сеитбообръщение 4 – 5 –годишно, като се избягва сеитба до площи, където е имало поражения по рапицата в последните 2 години.
- Дълбокото изораване и заораване на растителните остатъци има за цел да ускори тяхното изгниване и да премахне първичната зараза от патогените.
- За сеитба трябва да се използват здрави семена, добре почистени от склероциите на склеротинийното гниене и да се отделят спаружените.
- Рапицата има сравнително голяма потребност от хранителни вещества и трябва да й се осигурява оптимално торене, като съотношението на N: P: K е 4:2:1. Да се избягва сгъстяването на посевите.
Още по темата – четете в новия бр. 3/март 2012 г. на сп. „Практично земеделие”. В априлския бр. 4 на списанието очаквайте конкретни препоръки за борба с вредителите по рапицата с подходящи препарати за растителна защита.
