Какво заплашва зимните житни посеви след дебелия сняг

Много млади фермери ни задават въпроса трябва ли да бъдат по-различни сега грижите им и вниманието им към есенните житни посеви.
Ще се постараем да бъдем максимално изчерпателни, за да заострим вниманието им към най-важното, което ги заплашва и което им предстои евентуално при първо затопляне.
По принцип не е изключено на някои ниски места продължителната снежна покривка да предизвика някои повреди от измръзване и ледена кора. Но това според специалистите ще е изключение и няма да засегне навареме засетите и подхранени посеви.
Друг е въпросът, че в края на зимата и рано напролет земеделските производители ще трябва да бъдат особено внимателни към

[B%]ОПАСНОСТТА ОТ НАВОДНЯВАНЕ, ИЗТЕГЛЯНЕ И ПРЕКЪСВАНЕ НА РАСТЕНИЯТА[%B]
За експеретите сегашните минусови температури в почвата не са заплаха са посевите, при положение, че е налице дебелата снежна покривка, която топли растенията.
Опасност обаче има във ветровити райони с тънък сняг, където е възможно да се появят измръзване и ледена кора от много ниските нощни температури. Борбата срещу тях обаче е единствено превантивна - чрез сеитба на по-студоустойчиви сортове и чрез прокарване на бразди за оттичане на водата на по-късен етап.

[B%]КАКВИ СА ЗАПЛАХИТЕ ЗА ЕСЕННИТЕ ПОСЕВИ[%B]
Те не са на 100% опазени от изтегляне и прекъсване на растенията. Изтеглянето се получава от движението на повърхността на почвата, когато тя през нощта замръзва и увеличава обема си, а през деня се размразява и обемът й намалява. Тогава се разкъсват корените на растенията, а възелът на братене се изнася нагоре и се оголва. Тези растения страдат и от измръзване.
Изтегляне може да сполети посевите на тези фермери, които са направили сеитбата на по-дълбоко обработена и неулегнала почва.

[B%]ЗА ДОГОДИНА ТЕ ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ, ЧЕ[%B]
борбата с изтеглянето се свежда до добра подготовка на почвата, навременна и по-дълбока сеитба, валиране на посева след сеитба и евентуално валиране и подхранване на изтеглените растения, при възъможност.
Другият често срещан зимен дефект според специалистите е прекъсването на стъблата на по-нежните и слабо развити растения. Но мерките пак са предпазни - добра, навременна и качествена сеитба и създаване на условия за добро развитие на растенията.

[B%]ЗИМНИТЕ ДЕФЕКТИ ВЕЧЕ ЩЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЯТ РАНО НАПРОЛЕТ[%B]
А това, което трябва да направят земеделските производители тогава е подхранване и внасяне на хербициди срещу плевелите, а при нужда - борба срещу полягането и срещу болести и неприятели.

[B%]ТАЗИ ПРОЛЕТ ПОДХРАНВАНЕТО ЩЕ Е НАЛОЖИТЕЛНО, ЗАЩОТО[%B]
растенията ще излязат от зимата твърде изтощени, а някои посеви - и проредени.

[B%]НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ ЗА ТОРЕНЕТО...[%B]
Азотът е елементът, който ще възобнови растежните процеси. Всеки земеделец е редно да си набави бързодействащи азотни торове за началото на вегетацията - февруари, март.
Колкото до внасянето на хербициди за борба с плевелите, за тях трябва да сме подготовени към края на братенето - тоест през март.

[B%]ИМА ЛИ ОПАСНОСТ ОТ ПОЛЯГАНЕ НА ПОСЕВИТЕ, ПИТАТ ФЕРМЕРИ[%B]
Отговорът на специалистите е, че рискът сега съществува при неустойчиви на полягане сортове, при изобилни валежи, ако се появят, както и при високи норми на торене, особено с азот.
Ако това се повтори в даден посев, изходът е да се търсят занапред сортове с по-ниско и здраво стъбло и прилагане на подходяща система на торене.

[B%]ОТГОВАРЯМЕ ВИ...
как да познаете има ли изтощаване на зимния житен посев?[%B]
Чак след стопяване на снежната покривка може да установите това - в посева се виждат хармани от повредени растения със сивожълт цвят. А върху загинали вече листа се развива и мицелът на почвени фитопатогени, който е със сиво-розов оттенък.

[B%]АКО ИМА ЧАСТИЧНА ПОВРЕДА НА УЧАСТЪЦИ ОТ ПОСЕВА[%B]
той видимо се разрежда. Но и в този случай най-младите листенца остават здрави и такива растения се развиват впоследствие, макар и по-слабо.
Изтощаването на посевите ще може да се проследи в края на зимата, след като вече я няма продължителната дебела снежна покривка. Защото, както обясняват научните работници от институтите, тя топли и под нея растенията дишат, но не фотосинтезират, вследствие на което могат да се изтощят.

[B%]ТАЗИ ГОДИНА ЗАПЛАХА СЛЕД ИЗТОЩЕНИЕТО Е
фузариумът.
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ФЕРМЕРИТЕ ЗА РАННАТА ПРОЛЕТ[%B]
Пшеницата не понася вода - ако при топенето на снеговете посевът престои повече от десетина дни под нея, той може напълно да загине.
За да се избегне това през първите топли зимни дни на февруари в по-ниските места трябва да се направят отводнителни канали.
При наклонени площи с водата от топящия се сняг е възможно да се изнесе азотът, затова азотната пролетна норма трябва да се внесе на два пъти - още при първа възможност през февруари и март.

[B%]Дея Дамянова[%B]