С цървули към милия Запад

06-04-2004 г. Знаете ли защо ЕС иска да ни приеме? И кои са 3-те основни стълба, на които се крепи нашето присъединяване? Първо - икономическото съперничество между САЩ и ЕС, което е в напреднала фаза, и фактът, че с 27 страни съюзът вече ще придобие 500 млн. жители, т.е. ще стане най-голямата икономическа сила в света. Второ - борбата за пазари днес е ожесточена, а с влизането на нови страни се отварят нови пазари. Тук съществува един показателен коефициент, важен за европазарите, представляващ съотношение на територия към население. По него България е на водещото трето място по важност след Полша и Румъния. И трето: тероризмът! Новите страни ще направят борбата с него по-силна. Така Бойко Лилов, водещ в отдел "Евроинтеграция" в системата на МЗГ, даде най-истинското, правдиво и разбираемо обяснение за агроаудиторията в Плевен (а вероятно и на други места в страната) защо му е на ЕС да ни приема - нас и такива като нас. Оттук нататък остава надълго и нашироко да оглеждаме предизвикателствата, рисковете, бариерите, квотите, забраните, минусите и малкото свободи на влизащия в европейското семейство фермер. Какви са те, днес обясняват млади и квалифицирани в еврозаконодателството експерти от МЗГ, които повече познават европейските норми от българската аграрна практика.С "летящи" бусове из страната те вече наливат еврознания във фермерските глави. Къде разбираемо за публиката, къде не, обучението по евромодел започна. Отидохме да видим как става това. Длъжни сме да запознаем читателите си какво ги очаква. ЦЕНАТА НА ЗЕМЯТА ЩЕ БЪДЕ ПОНЕ 500 ЕВРО ЗА ДЕКАР, НЕ ПРОДАВАЙТЕ... Експертът Бойко Лилов каза това много важно нещо на фермерите. Защото според данните за европейските държави там цената на декар земеделска земя е между 500 и 2000 евро, като в различни страни и райони, разбира се, има и по-различни цифри, обусловени от особеностите и плодородието. След 1 януари 2007 г. у нас цената ще бъде най-малко 500 евро на декар (това пък подлежи на сериозно съмнение), тъй че не продавайте земи, а купувайте, предупреди експертът (интересно как ще купуват, след като няма да продават). Той съобщи още новината, че ДЪРЖАВИ КАТО ХОЛАНДИЯ ЩЕ ИЗНАСЯТ ЖИВОТНОВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ Това е така, защото Холандия вече има много сериозни проблеми с отстраняването на отпадъците. Количеството торове превъзхожда в пъти възможността да бъдат усвоени като естествен тор в преобладаващите почви с плитки подпочвени води. Така от Холандия, Германия и други държави от ЕС със сходен климат и почви вече идвали сигнали, че масово се очаква животновъдното производство да бъде изнасяно в България и други нови страни членки на ЕС. Следващата причина за това е евтината работна ръка у нас (може ли тогава да се надяваме, че западняците ще искат бързо покачване на жизнения стандарт у нас?). В СЕКТОР "ЗЪРНО" ЦАРИЦА Е ТВЪРДАТА ПШЕНИЦА Елица Здравкова, експерт от МЗГ, представи подробно най-важното за организацията, пазарите, директните плащания и външнотърговския режим за полски култури. Сектор "Зърно" е от първите, в който ЕС е въвел общата селскостопанска политика и нейните мерки, залегнали още в чл. 309 на Римския договор, датиращ от създаването на ЕС. Тогава, след Втората световна война водещ е бил принципът да се осигурят земеделески храни на приемливи цени. Той днес е валиден и за нас след 14 години демокрация, но това е друга тема. Кои принципи важат днес за зърнените култури и ще са в сила ли след 2 г. и за българските фермери? Свободната търговия между членовете на ЕС, приоритет на продукцията, произведена в общността, обща финансова отговорност, общ бюджет, общи пазари са сред водещите. Кои елементи ще бъдат валидни и за българския производител? Първият от тях е ИНТЕРВЕНЦИЯТА. Тя е еталон и за другите селскостопански продукти. Прилага се за пшеница, ечемик, царевица, ръж, сорго, твърда пшеница. Новост е, че ръжта вече ще бъде изключена от списъка, а за Германия и Полша като големи производители на тази култура ще се въведат компенсации под различна форма. Интервенционните цени ще се определят при нужда, за да стабилизират пазара. Приетото минимално количество за интервениране е 10 тона за твърдата пшеница и 80 т за останалите зърнени култури. Интервенционната агенция ще издава формуляр на лицето, което кандидатства с даден вид зърно. Има обаче изисквания към качеството му. За такова зърно на всеки 2 месеца ЕС дава с по 2 евро повече да бъде съхранявано в добри складове с техника и в райони, важни за пазара и с добър транспорт. Изкупеното зърно, вече интервенирано и съхранено, се продава обратно на вътрешния или външния пазар чрез тръжна процедура. Външнотърговският режим се опира на импортните и експортните лицензи, които у нас ще издава интервенционната агенция. Регламент от 1999 г. определя ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ. Те още се наричат преки или компенсационни плащания и обхващат 5 групи: зърнени, маслодайни, протеинови култури, лен и коноп. За зърнени в ЕС смятат твърда пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, сорго, сладка царевица, за маслодайни - соя, слънчоглед и рапица, за протеинови - грах, фасул, сладка лупина. За базова площ се смята засятото или угарта. За всеки конкретен район се определя от чиновниците референтен добив и според постигнатото спрямо него се плащат премиите. При зърнените се запазват досегашните директни плащания от 63 евро/тон. В ЕС НЕ ПОДПОМАГАТ ПАСИЩА, ТРАЙНИ КУЛТУРИ, ПЛОЩИ С ДЪРВЕТА... Общността не дава никакво подпомагане чрез директни плащания за земя, която в страните членки към 31.12.1991 г. е била използвана за пасища, трайни култури или е била засадена с дървета, или е била използвана за неземеделски нужди. Останалата е допустима за подпомагане: постоянни пасища, постоянни култури, многогодишни култури. Казахме, че твърдата пшеница е царица и за нея в ЕС-законодателството са изписани фермани. Тя е на специално внимание. Две години преди да сме там, фермерите трябва да знаят: за твърдата пшеница има определени традиционни зони и добре развити райони. В първите трябва поне 20 г. да са я отглеждали, за да бъдат премирани. Тя трябва да става за макаронени изделия, да е важна култура в района и да е застъпена в него в поне 2 на сто от площите за общо производство. КАКВО ПОИСКА БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕГОВАРЯЩ ЕКИП ЗА ЗЪРНОТО? •В този сектор България е поискала да бъде включена във всички схеми за подпомагане на производителите. Българските фермери ще получават или 25 на сто, или 40 на сто (което е малко вероятно и е обект на преговори) от това, което получава днес европейският фермер. После за 7-8 години нашият стопанин ще достигне 100-процентовото подпомагане. • Борим се за най-благоприятни стойности на базовите площи и добиви, но за съжаление последните няколко години у нас не са благоприятни за посочване. • Българската делегация е поискала за България статут на страна традиционен производител на твърда пшеница. •Кандидатстваме да ни причислят към държавите с т. нар. южен тип производство, съответно определяне на период на интервенция, аналогичен на тази група страни. Те са Италия, Испания, Гърция и Португалия (това е много важно, защото при нас реколтата узрява по-рано и съответно интервенцията, т.е. плащането, трябва да започне по-рано). •Настояваме да получим експортни субсидии за износ на зърно в трети страни, нечленки на ЕС. (Следва)