Най-важната и отговорна задача при създаването на нова овощна градина е изборът на видовете и сортовете. Трябва да се има предвид, че някои овощни култури се отглеждат по-лесно, защото се нападат по-малко от вредители. Такива са дрян, мушмула, джанка. При други - ябълка, малина, къпина, круша, вредителите са многобройни и са необходими много грижи и внимание за успешно производство. Във всеки район трябва да се засаждат овощни дръвчета от такива видове и сортове, които ще виреят и плододават добре. Необходимо е да се има предвид и качеството на продукцията, пригодността й за консумация в прясно състояние, преработка.
При подбора на видове и сортоподложкови комбинации за създаването на овощна градина е необходимо да се отчитат особеностите на климата и почвата в месторастенето, които трябва да отговарят на биологичните изисквания. При опасност от късни пролетни мразове трябва да се избягват рано цъфтящите овощни видове – кайсия, бадем, джанка и някои сортове сливи и да се предпочитат по-късно цъфтящите. В по-топлите райони с недостатъчно валежи трябва да се отглеждат по-сухоустойчиви видове и сортове – бадем, череша и др. Ябълката е влаголюбива и трябва да се засажда в райони с възможност за напояване. На по-бедни почви могат да се отглеждат по-невзискателни сортове присадени на семенна подложка.
За предпочитане са сортове, които встъпват по-рано в плододаване, плододават изобилно и редовно и са устойчиви на болести и неприятели.
При избора на сортовете трябва да се има предвид фактът, че едни от тях се опрашват със собствен прашец (самофертилни), а други изискват кръстосано опрашване (самостерилни). Част от вишневите и сливовите сортове са самоопрашващи се и могат да бъдат засадени в едносортови насаждения, но при чуждо опрашване увеличават завръза и дават по-високи и качествени добиви.
При засаждането на различни самоопрашващи се сортове (сливи, вишни, мушмули) e необходимо дърветата от един сорт да бъдат разположени групово, а не разпръснато. Това улеснява борбата с вредителите и беритбата на плодовете.
Ябълковите, крушовите, черешовите, джанковите, както и самостирилните сливови и вишневи сортове изискват чуждо (кръстосано) опрашване. Нормално оплождане на семковите сортове се постига при разстояние най-много на 60 м от основния сорт, т. е. през 8-10 реда, а при костилковите –през 4-6 реда. Опрашването се извършва главно от пчелите, а при ореха и лешника от вятъра. Взаимно опрашващите се сортове при тези видове се засаждат в близки редове. Насаждението трябва да включва най-малко два взаимоопрашващи се сорта, които да встъпват едновременно в плододаване, да образуват обилно количество жизнен полен, да цъфтят по едно и също време и да са еднакво дълголетни. Ако има предпочитания и единият сорт е доминиращ, редовете им трябва да са до 6-8 броя в група.
Триплоидните ябълкови и крушови сортове се засаждат с два или три други диплоидни сорта, които цъфтят едновременно, без да заемат много редове. Черешовите сортове от една интерстерилна група трябва да се засаждат един до друг. Между тях трябва да има сорт от друга интерстерилна група, като разстоянието между взаимно опрашващите се сортове не трябва да надвишава 50 метра.