Тритикалето може да се отглежда там, където друго не вирее!

Тритикалето е култура, която може да се отглежда на слабо продуктивни и кисели почви във всички райони на страната - равнинните, предпланинските и планински терени. Неподходящи за него са единствено заблатените и засолени почви.

[B%]Основни звена от технологията[%B]
Предшественици
Най-добри предшественици за тритикалето са едногодишните зърнено-бобови култури (фасул, грах, леща и др.), окопните култури (картофи, особено в предпланинските и планинските райони на страната), слънчоглед, фъстъци и др. Тритикалето е устойчиво на кореново и базично гниене и поради това понася по-добре от пшеницата засяване след зимни житни култури, в т.ч. след себе си в кратка монокултура. Когато се отглежда за зелена маса след прибирането му могат да се засеят втори култури.

Обработка на почвата
Основното изискване при обработката на почвата е към момента на сеитба да се осигури рохкав слой с дълбочина 5-8 см с твърдо легло, без растителни остатъци и необработени места върху повърхността на почвата. Когато е слабо заплевелена почвата това изискване се постига с две или три дискувания на дълбочина 8-10 см. При средно заплевелени почви е необходимо почвата да се изоре на дълбочина 13-15 см, веднага след прибирането на предшественика, с последващи две дискувания. Когато предшественикът е бил житна култура или на площи, заплевелени с многогодишни коренищни или кореновоиздънкови плевели, веднага след прибиране на предшественика почвата се оре на дълбочина 18-20 см, последвана от 2-3 дискувания. Преди сеитбата е необходимо да се направи едно култивиране на дълбочина 8-10 см.

Торене
За да формира добив от 100 кг зърно тритикалето извлича от 2,5 до 4 кг азот; 1,3 кг фосфор и 3,6 кг калий. Почти същото количество хранителни вещества са необходими за формирането на един тон зелена маса. Тритикалето има най-голяма нужда от тези хранителни вещества през периодите край на братене-начало на вретенене и изкласяване-цъфтеж-млечна зрелост. Като примерна норма за торене на тритикале за зърно могат да се посочат следните количества минерални торове в активно вещество: 14-18 кг/дка азот, 10-14 кг/дка фосфор и 6-12 кг/дка калий.

[B%][G%]Културата се сее до средата на октомври

За сеитба на тритикале трябва да се използват семена от семепроизводни посеви. Те трябва да отговарят на изискванията на БДС с чистота не по-ниска от 97 на сто и кълняемост не по-малка от 90%.
Тритикалето е устойчиво към праховитата и твърдата главня. Посевният материал не се третира срещу причинителите им.

Според предназначението на културата се определя и сеитбената норма
При отглеждане на тритикале за зърно сеитбата се прави в периода от 1-ви до 15-ти октомври за Северна България и 10 - 20 октомври за Южна България. В предпланинските и планински райони е препоръчителна по-ранна сеитба.

Сортовете тритикале, които братят по-слабо се засяват със 600-650 к.с. (кълняеми семена)/кв. м, а по-силно братящите - с 550- 600 к.с./м2. Сеитбената норма варира от 22-26 кг/дка. Когато се закъснява със сеитбата и почвата не е добре подготвена, посевната норма се завишава с по 50 к.с./м2. Дълбочината на засяване е 4-6 см.
Тритикале за зелена маса в чист посев се засява с 400-500 к.с./м2, а в смесен посев (например със зимен фуражен грах) - сеитбената норма е: тритикале (100-150 к.с./м2) + грах (90-100 к.с./м2). На практика това означава 6-7 кг тритикале + 16-18-кг грах.

Грижи през вегетацията
В повечето случаи борба с плевелите не се налага, защото тритикалето бързо израства, има добра братимост и силно потиска тяхното развитие. При необходимост може да се използват същите хербициди и дози, както при пшеницата.
При отглеждане на тритикале в смесен посев със зимен грах, площта може да се третира с Базагран - 200-250 мл/дка, внесен във фаза 3-ти -5-ти лист на граха.
Сега отглежданите сортове тритикале се отличават с висока устойчивост на кафява и черна ръжди и брашнеста мана. Срещу неприятелите като листни въшки, житна пиявица, растителни дървеници, житен бегач и др. се използуват същите препарати и дози от тях, както при пшеницата.

Прибиране
При отглеждане на тритикале за зърно културата се прибира в пълна зрялост, еднофазно, както останалите житни култури. Когато тритикалето се отглежда за зелена маса, посевът се прибира чрез косене във фаза изкласяване. Малко по-късно във фаза млечно-восъчна зрялост (при 30-40% влажност на зелената маса) може да се прибере тритикалето в случаите, когато след това на тази площ няма да се засява втора култура, защото в тази фаза се повишава добива и хранителната стойност на фуража.[%G][%B]