Засадените миналата есен или тази пролет дръвчета вече са в края на първата си вегетация. От грижите, полагани за тях, зависи и състоянието в което се намират. Растежът на отделните видове и сортове е различен, защото това зависи от специфичните им особености, подложката на която са присадени, сорта, местоположението където се отглеждат и др.
Дръвчетата присадени на вегетативна подложка по правило имат по-слаб вегетативен растеж, който към края на лятото естествено затихва. В същото време те по-бързо преминават младенческия период и встъпват по-рано в плододаване. За разлика от тях, дръвчетата присадени на семенни подложки имат по-силен и удължен растеж. Това се дължи на по-мощната и по-дълбоко разположена коренова система. При неправомерни поливки в края на лятото или обилни ранни есенни валежи, процесът на затихване на вегетацията се отдалечава. Леторастите продължават да нарастват и остават до късно зелени. Ако не се вземат превантивни мерки, има опасност от повреди, причинени от ранни есенни слани.
За да се ускори процесът на узряване на едногодишнте клонки, сега е моментът да се направи малка интервенция. Ако дръвчетата са развили много разклонения е напълно възможно голяма част от тях да са слабо развити, тъй като се засенчват едни други. С пролетната резитба се прави корекция, като излишните се отстраняват. За да узреят до есента тези клонки, които трябва да останат се пензират (прищипват) – премахва се връхната им нарастваща част с един-два недоразвити листа. След прилагането на операцията, хранителните вещества от върха се насочват странично по дължината на летораста, което подпомага и редуцирането на пъпките от листни в плодни. Тази практика е особено полезна при ябълки и круши присадени на слаба подложка.