Да си поиграем на ябълки

Това е предпочитаният плод от французите, от който те изяждат по 20 кила на човек за година. 1 580 000 тона ябълки са били набрани през 2010 г. Хубав рекорд. Ябълката притежава и друга, полоша слава - тя е плодът, който получава най-много пестициди и фунгициди всяка година – средно 26 третирания годишно, най-често – 27. „Вие разбирате, не броят на пръсканията я прави опасна. Това са използвани молекули. Но днес те са активни много по-дълго време, отколкото в миналото. А това не е добре нито за растението, нито за нас, които сме на края на веригата”, съжалява Мишел Деломо, биоовощар и директор на овощни градини по склоновете на Нант. Едно нещо е сигурно, не се скъпим да пръскаме ябълковите градини. Малка рекапитулация на навика на профаните: За да се отговори на изискванията на интензивното земеделие и неговите добиви (70 тона от хектар срещу 20 тона биологично производство), ябълките се довеждат до крайност.

Първият етап, цъфтежът, се съпровожда по принуда, разрушително от един як душ от хормони. Целта? Да се получи сорт, при който дървото се товари с плодове и следователно всеки опрашен цвят да дава ябълка. [B%]Две цифри. С хормони, близо 100% от цветовете дават ябълки. Без хормони окапването на завръза е 50%. [%B]Или наполовина по-малко. От една страна, производство, вслушано в гласа на природата, от друга – система, където се опитваме от храбро похрабро да вкараме ябълката в малки, добре форматирани щайги. „При биопроизводството се ориентираме към метеорологичните условия. В добри години, когато е много горещо, цъфтежът продължава десетина дни, а в по-студени години – три седмици. През целия този период внимателно се „сканира” дървото, оглежда се кои са опрашените цветове, инспектира се, наблюдава се...”, усмихва се Мишел Деломо. На фронта на индустриалците е по-спокойно. „Благодарение на хормоните те вкарват всичко, което поискат с първия цвят. Няма нужда да повтарят маневрата, напротив, те трябва да избутат излишните цветове”, обяснява той, ядосан. Как ще бутнат тези цветове? С химикали, разбира се. Напук на това, винаги има много повече ябълки по дърветата, които не са био. Ако всички се оставят да узреят, рискуват ябълките да станат твърде дребни и клоните, претоварени, да се огънат под тежестта на плодовете. Ето защо пръскат ябълките за прореждане. Преди ябълките да родят прекомерно, те ги карат да изгубят част от плодовете си. Това е нужно, що се отнася до дребните плодове. Освобождава се място за хубавите, едри плодове, добре калибрирани, които да отговарят на всички очаквания на голямата дистрибу- ция. Хормоните имат още едно предимство: карат всички ябълки от един сорт почти да достигнат зрялост по едно и също време.

[B%]Накратко, без хормони настъпва бъркотия:[%B] трябва да се минава пет, шест пъти за събиране на тези тъпи, глупави ябълки с лош вкус, защото не узряват всички едновременно. „Биологичното производство в действителност зависи от природата, тогава, щом има три седмици цъфтеж, за беритбата ще има същото изместване във времето и ще трябва да се минава три, четири, пет или шест пъти, за да се приберат всички ябълки. Очевидно е, че промишлените овощари имат такъв комфорт на работа, какъвто ние, които сме винаги на поста си, нямаме и този претенциозен лукс ги оставя да пеят и да работят. Имаме избор да работим с природата, според нейните закони, това е предимството да работим на живо, с жива материя”, философски заключава Мишел Деломо. Ах, забравих: като правим завръзите да окапват лесно с хормони, необходимо е също така и да добавяме малко хормони за задържане, за да останат плодовете на дървото достатъчно дълго време...

[B%]Следете посоката: [%B]хормони за прореждане плюс нови хормони за задържане. „Чудеса не стават, а природата си знае работата. Когато една ябълка се опраши лошо, няма достатъчно семена. Този плод не е завършен. По-малко семена, по-малко вкус. Плод, по-чувствителен на агресията на околната среда и по-деликатен за съхранение”, подчертава Мишел Деломо. Благодарение на всичките хормони, на които е подвластен, този деликатен плод има всичко, за да успее все така да се задържи на дървото си. Но, тъй като е по-уязвим от другите, ще трябва да се третира предварително. След като кучият бодибилдър (хормонът, бел.) я е уязвил достатъчно, хайтех ябълката хвърчи като на „Формула 1” в невъзможност да държи шосето с лице към вредителите. Ето защо тези плодове толкова се нуждаят от третиране. „В добрите стари времена преди войната производителите на пестициди изкарваха две или три нови молекули на година и ние смятахме, че без това няма спасение”, спомня си Мишел Деломо, чиито родители са избрали съвършено различен път през седемдесетте години на 20 век. [B%]„В началото биологичното производство беше много тежко, имахме почти 80% червиви ябълки. Но се задържахме”. [%B]Все пак не е голям кеф да се трансформираш в биопроизводител. „Моите родители са отишли да се обучават при немски овощари, които са ги свързали с швейцарски изследователи. Във Франция никой не можеше да ни помогне.” Ентусиазиран, Мишел Деломо изорал своята градина за един ден. За да се бори естествено с вредителите, той засадил повече сортове ябълки, както и праскови, дюли, круши, киви. „Отглеждам три или четири различни сорта ябълки на хектар, както и други плодове. Всъщност, опитвам да създам биоразнообразие. Определени сортове са повече или по-малко устойчиви на определени болести, на определени насекоми. [B%]Следователно, трябва да се избягва еднообразието на всяка цена. Фактът, че няма повече от един или два сорта, създава благоприятни условия за вредители от всякакъв вид. Еднообразието идва под формата на болест, епидемия.”[%B] Иначе казано, промишлените овощни градини, напълно хомогенни, с един или два сорта, които сигнализират, че отглеждат, защото предлагат висок добив, са хванали правия път към болестите и неприятелите. Така, че индустриалците са наясно за уязвимостта на техните градини.

Тези, върху които росне малко дъждец, ги ръсят с хубава доза препарати срещу струпясването, шампион, който оставя черни, лишени от всякакъв чар рани по ябълките. Извън въпрос е да поемем ли по-малкия риск. Даниел Советр, овощар в градината на Тасте, в Анголем и говорител на асоциацията „Да спасим плодовете и зеленчуците”, е категоричен: Без пестициди няма спасение. За да третира неговите ябълкови дръвчета, работникът на Даниел Советр трябва да облече един същински комбинезон за космонавти. Иначе е невъзможно да прилага тези химически продукти, силно токсични. Младият мъж смесва две третирания. Един инсектицид срещу пеперудите, който трябва да се употребява много предпазливо. И един фунгицид за борба срещу струпясването. Даниел Советр е убеден, че всички тези третирания са необходими. „ Изследователите и еколозите са мили, благородни еретици като искат да намалим фитосанитарните пръскания. Това е безумно. Ако струпясването атакува моите ябълки, ако ми направи пакост, моите ябълки ще станат негодни за пазара. Силно сме задлъжнели, струпясването може да накара стопанството да изчезне. Ние не заточаваме изследователите в нашите лаборатории, ние тук си играем на истински ябълки и плащаме последствията от нашите действия.” Вие ще разберете, овощарите все още не са готови да изоставят техните интензивни производствени практики, понеже алтернативите в овощните градини, ако дадат задоволителни резултати, се нуждаят предварително от работа и време.