09-04-2003 г. През април се сеят царевицата, соргото, фасулът, соята, памукът, фъстъците, оризът и става изнасянето на тютюневия разсад в Южна България (20-30 април). От посочените култури най-големи площи заема царевицата. Преди сеитбата й трябва да се обърне сериозно внимание на подготовката на почвата и торенето. Най-лесно се привежда почвата в подходящ за сеитба вид на онези площи, които са били изорани през есента. На тях е достатъчно едно брануване за изравняване на площта и запазване на влагата рано напролет, последвани от култивиране с брануване през април. За площите, които не са изорани през есента, трябва да се прецени. Тези, които са чисти от плевели и остатъци, също може да се подготвят за сеитба само с едно култивиране с едновременно брануване. При силно заплевеляване може да се изоре с малки корпусни плугове или с такива, на които са снети отметателните дъски - на дълбочина не повече от 12-14 см с едновременно брануване за запазване на влагата. Много важно е и торенето. Трябва да се знае, че царевицата е азотолюбива култура. Минималните количества на неполивните площи са по 10-12 кг/дка азот активно вещество, което е около 25-30 кг амониева селитра или около 20 кг карбамид. Ако по финансови или други причини фермерът не може да си осигури азотен тор, който да се внесе преди обработката на почвата, това може да стане и след поникването на царевицата - като се зарови с първото окопаване. Благоприятният срок за сеитбата на царевицата за равнинните части на Северна и Южна България е 10-12 април, за Добруджа - 15-18 април, а за Софийското поле - края на април. Не е желателна сеитба на царевицата след 1 май - досега практиката е показала, че почти няма негативни последици от ранната сеитба на тази култура, докато късната почти винаги се оказва фатална. Третият важен фактор при отглеждането на царевица е правилният избор на подходящ хибрид за конкретните почвено-климатични условия. Според вегетационния си период хибридите са разпределени в четири групи. Ранни хибриди - 300-400 по ФАО. Те са нискодобивни и затова рядко се използват в производството. Средно ранни хибриди - 400-500 по ФАО. Те са значително застъпени в производството, защото при неполивни условия гарантират добив над 700 кг/дка зърно, а при напояване - 1400 кг/дка. Прибирането става в началото на септември и така осигуряват достатъчно време за подготовка на почвата за засяване на есенните култури. При тях при неполивни условия трябва да се осигурят 5000-6000 растения на декар, а при поливни - 7000-8000 и повече. Средно късни хибриди - 500-600 по ФАО. При неполивни условия те имат продуктивност над 1200 кг/дка зърно, а при поливни - до 1700 кг. Прибират се през втората половина на септември и също дават възможност за навременна подготовка на почвата за засяване на есенници. На декар трябва да се осигурят 5000-5500 при неполивни условия и 6000-7500 при поливни. Късни хибриди - 600-700 по ФАО. Те са с най-голяма продуктивност - 1700-1800 кг/дка зърно. Израстват по-силно и затова необходимият брой растения на декар е по-малък - 4000-5000 при неполивни условия и 5500-6500 при поливни. Но се прибират късно и затова не са подходящи за предшественици на зимните житни култури, особено когато са отглеждани на поливни площи. Важно е фермерите да помнят, че до фаза 6-и-7-и лист след поникването царевицата има забавен растеж и в този период плевелите може силно да я засенчат. Затова борбата с тях е много важна. Механичната борба с плевелите включва брануване преди и след поникването на царевицата и окопаване през вегетацията. Проблемът е, че този механичен начин рядко е ефективен, защото рядко има условия, които позволяват на машините да навлязат за работа в полето. Затова най-лесен и ефикасен е химическият начин за борба с плевелите - с почвени и листни хербициди. Почвените трябва да се внасят преди сеитбата, едновременно с нея или след това, но не по-късно от 3-4 дни преди поникването на царевицата. Най-използваните са: СТОМП (400-500 см3/дка), дуал 930 ЕК (150-300мл/дка), примекстра 500Ф (500-600 мл/дка), трофи (220-320 мл/дка), аценит 50 ЕК (300-450 мл/дка). Системните хербициди е най-добре да се внасят във фаза 3-ти-5-и лист, а някои от тях - във фаза – 6-и-10-и лист, което е през май. Третият начин за борба с плевелите е интегрираният начин - комбинация от първите два. Пет-седем дни след царевицата се засява и соргото. Така сеялката може да не се пренагласява, защото и неговата сеитба е 70 см ред от ред, въпреки че може да се използват и разстояния 50-60 см. (от в. Фермер новият)