След прибиране на ранните зеленчуци, засейте карфиол

Цветното зеле, познато още като карфиол, има високи вкусови, хранителни и диетични свойства. Вирее добре на плодородни, запасени с органично вещество почви. В сравнение с главестото зеле е по-топлолюбиво, като оптималната температура за растеж и развитие е в рамките на 15-21ºС, но като цяло цветното зеле се развива добре при по-влажен и хладен климат. Късното производство на тази култура много често се предпочита от производителите поради факта, че образуването на главите става през есента, когато температурата е по-ниска.

За добри предшественици на карфиола се приемат салатите, лукът, фасулът, спанакът и други. Не трябва да се допуска отглеждането му след производството на друг вид зелеви култури върху дадената площ. Сеитбата на семената за късно производство на карфиол се прави от началото до края на юли със сеитбена норма 50-60 г семена на декар или 4-5 г на кв. метър. Разсадът не се пикира и е готов за засаждане след около месец. След като се прибере продукцията от предшественика, избраната за отглеждане площ се изорава и се правят бразди, в основите на които се засаждат растенията. Схемата на засаждане е 60х50 см или 80х40 см.

В зависимост от заплевеляването се правят няколко окопавания, с първото от които се прави и загърляне. Важна грижа през вегетацията е редовното поливане, тъй като горещините през летните месеци влияят изключително неблагоприятно върху качеството и количеството на продукцията. В зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи при основната обработка на почвата се тори с по 20-40 кг суперфосфат и калиев сулфат и 50-70 кг амониев нитрат на декар. Азотният тор се внася на два пъти по време на вегетацията – при първото окопаване и 20-25 дни след това. Когато карфиолът се отглежда на по-леки песъчливи почви, особено ако предшественикът не е торен с органични торове, при основната обработка на почвата се внася и оборски тор в количество от 4 до 5 т на декар. В този случай количествата на азотните, фосфорните и калиевите торове могат да бъдат намалени с 20-30%.
За подхранване през вегетацията с много добър ефект може да се използва и разтворен във вода оборски тор – т.нар. шербетуване. За намаляване на загубите на азот и за повишаване ефективността на торовете, след всяко подхранване се прави окопаване с последващо загърляне.

Редовно трябва да се следи за появата на болести и неприятели и при необходимост да се правят пръскания. След началото на образуване на главите, за да се запазят от повреди и да се съхрани белия им цвят, те трябва да се закрият от преките слънчеви лъчи. За целта последните листа около формиращата се глава се събират над нея и се завързват с канап или друг подходящ материал. Продукцията обикновено се прибира на етапи, тъй като узряването на главите не става едновременно при всички растения.