Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
16.05.2011 г.

Контрол на икономически важните болести и неприятели по царевицата и слънчогледа

Контрол на икономически важните болести и неприятели по царевицата и слънчогледа

В България нас се отглежда основно царевица за зърно като в последните години се увеличават и площите със захарна царевица. Ако се спазват санитарните и агротехническите практики при отглеждане на тази култура, ще се правят по-малко разходи и получаването на по-голяма и по-чиста от пестициди продукция ще бъде гарантирано.

Слънчогледът е на второ място по площ след пшеницата и основна маслодайна култура. Но той е много рискова култура по отношение на загуби от болести, неприятели, птици и плевели. Вредителите по слънчогледа не са равномерно разпространени в посевите, което налага да се правят проверки на различни места. Препоръчва се 5 – 6 годишно сеитбообръщение, което намалява степента на нападение от редица икономически важни специализирани болести по слънчогледа.

Царевицата се заразява и поврежда от голям брой болести - неинфекциозни и инфекциозни. От неинфекциозните с най-съществено значение са недостигът на цинк, молибден и други микроелементи, които повлиявават неблагоприятно растежа и развитието на културата. От инфекциозните - най-вредни са различните видове фузариози, главни, ръжди, листни пригори, гниения и други. Неприятелите, които повреждат подземните и надземни части на растенията са над 80 вида, но най-вредни са телените и лъжетелени червеи, сивите и бели червеи, сив царевичен хоботник, памукова нощенка, царевичен стъблопробивач, щурци, листни въшки и други.

Слънчогледът се напада от значителен брой вредители. На полето растенията се заразяват от склероцийно увяхване, склероцийно гниене, мана, фома, фомопсис, алтернариоза, септориоза и различни видове гниения по питите. Неприятелите са повече от 70 вида - почвени, хоботни бръмбари, растителни дървеници, щурци и други. В някои райони слънчогледовият сечко намалява добива с около 50 – 60%. Младите растения се нападат от ларвите на ливадната пеперуда и от стадни видове скакалци в отделни години.

[B%]НЕПРИЯТЕЛИ[%B]
• Сивият царевичен хоботник (Tanymecus dilaticolis GYLL.) е голяма напаст за царевичните и слънчогледовите посеви. Неприятелят нанася най-големи повреди по време на поникване на растенията, като прегризва младите кълнове и стъблата под и над повърхността на почвата. По-висока плътност от хоботника се наблюдава в площите без спазено сеитбообръщение или в новите посеви, в близост до миналогодишни.
Сивият царевичен хоботник зимува като възрастно насекомо в землиста камерка в почвата на дълбочина 40 – 50 см. През пролетта след повишване на температурата над 10 градуса по Целзии бръмбарите излизат на повърхността и се концентрират върху плевелната растителност - великденче, паламида, пирей, троскот и други. След поникване на царевицата и слънчогледа бръмбарите преминават по тях. Те вредят предимно сутрин и привечер. При по-малка численост те причиняват разреждане на посевите, а при масово намножаване напълно унищожават растенията. При топло и сухо време хоботниците са особено опасни, защото се хранят по-активно. След поява на същинските листа те нападат листните дръжки и петурите, като правят големи и неправилни нагризвания. След поява на 5-я лист опасността от неприятеля намалява.
Химическата борба със сивия царевичен хоботник се води или по време на сеитбата, като семената се третират с инсектицид, или вегетационно пръскане с инсектициди в началото на поникване на културите, което обикновено съвпада с масовата поява на хоботника. То е насочено срещу възрастните преди яйцеснасянето при констатиране над 2 броя/ м2 до фаза 5-и-7-и лист. За третиране срещу възрастните са регистрирани инсектицидите: Актара 25 ВГ- 13 г/ дка, Протеус 110 ОД- 70 мл/ дка, Децис 2,5 ЕК- 100 мл/ дка, Моспилан 20 СП- 10 г/ дка. В началото на поникване на културите трябва да започнат наблюдения за появата и числеността на неприятеля и особено внимание да се обръща на площите, засети с нетретирани семена.
• През последните 5 – 6 години се наблюдава увеличаване на площите с царевица и слънчоглед, нападнати от листни въшки. Царевицата най-често се атакува от царевична зелена (Rhopalosiphum maydis Fitch.) и черна бобова листна въшка (Aphis fabae Scop.). При храненето си те нараняват растителните тъкани, а отделяната от тях медена роса благоприятства заселването на чернилни гъбички и други патогени. Не на последно място тези насекоми са преносители на растителни вируси. По време на изметляването на царевицата или малко по-рано въшките се заселват по царевичните растения. При по-силно нападение те смучат сок от обвивните листа на формиращите се кочани. Ако намножаването на въшките е голямо, те причиняват побеляване на люспите на метлицата и не позволяват нормално да се образува прашец, което се отразява неблагоприятно върху пълното опрашване на растенията.
Борба с листните въшки по царевицата се провежда, когато 20 -30% от растенията са заселени с колонии. Наблюденията трябва да започнат седмица преди изметляването. Голямо значение има борбата с листните въшки в семепроизводните посеви.
По слънчогледа вредят няколко вида листни въшки, но най-често срещаните са малка сливова (Brachycaudus helichrysi Kalt.) и черна бобова. Те нанасят вреда на културата от фенофаза 2-ри-4-ти лист до прибирането й. Листните въшки се заселват по горната страна на листата и смучат сок близо до нерватурата. Тъканите на нападнатите листа пожълтяват и те се извиват нагоре. С формиране на питите въшките мигрират върху тях и силно нападнатите изостават в растежа си. Голямата вреда от листните въшки е, че те са преносители на опасни вирусни болести. Борбата с листните въшки по слънчогледа се провежда, когато са нападнати повече от 10 – 20% от растенията.

При необходимост срещу листните въшки по царевицата и слънчогледа се провежда пръскане с един от регистрираните инсектициди: Моспилан 20 СП - 0,02%, Конфидор 200 СЛ - 0,05%, Конфидор енерджи - 0,06%, Пикадор 20 СЛ - 0,05%, Нексид 015 КС- 0,02%, Фюри 10 ЕК-0,015% и други. Освен това за намаляване риска от нападение от листни въшки се препоръчва унищожаване на самораслите растения и плевелите, по които могат да се развиват тези неприятели. От значение е торенето в оптимални дози, понеже предозирането на азотните торове благоприятства намножаването им.

[B%]БОЛЕСТИ[%B]
Болестите по слънчогледа и царевицата са един от основните фактори, които понижават добивите и влошават качеството на получената продукция
• Сериозен проблем за слънчогледовото производство е склеротинията (Sclerotinia sclerotiorum) и то кореновата форма. Тя се проявява като мокро светлокафяво гниещо петно в основата на стъблото, което по-късно се покрива с бял памуковиден налеп. През цялата вегетация се наблюдава заболяването. Независимо от фазата заразените растения загиват. Тази форма на болестта се наблюдава ежегодно, особено в районите с почви, богати на хумус (Североизточна, Югоизточна и Централна Северна България) и не се влияе от климатичните условия. Причинител на болестта е гъбен патоген, който зимува в почвата като склероции, които могат да се запазят там за 6 – 8 години.
В по-влажните райони с чести превалявания се проявява т. нар. цветно-стъблена форма, която нанася най-големи поражения по питите. По тях се появяват светло-кремави петна, които се разрастват за 2-3 дни и понякога обхващат цялата пита. Тъканите бързо се рушат и падат върху почвата.
За ограничаване на склеротинията се препоръчва 5 – 6 годишно сеитбообръщение, изгаряне на растителните остатъци и дълбока почвена обработка, за да се заорат склероциите.

Благоприятни условия за заразяване на слънчогледовите растения с причинителя на маната (Plasmopara helianthi Novot f. sp.helianthi Novot) се създават при наличие на обилна влага и температура 15 – 18оС. Болестта се причинява от гъбен патоген, който се запазва с ооспори в почвата, в заразените растителни остатъци и като мицел в семената. Болните растения са ниски, вджуджени, със силно скъсени междувъзлия. Стъблата и листата са лесно чупливи. Цъфтят преждевременно и образуват дребни, стерилни пити, обърнати нагоре. Локалната форма се проявява по-късно. По листата се формират ъгловати петна, жълтозелени отгоре, а отдолу - покрити с бял плътен налеп.
За ограничаване на маната трябва да се използват устойчиви сортове и хибриди слънчоглед, а от агротехническите мерки – унищожаване на самосевките и сеитба в оптимални срокове. Основният начин за борба с болестта е предсеитбено третиране на семената с Апрон ХL 350 ФС-300 мл/ 100 кг семе.
• Признаците на черни петна по слънчогледа, фома (Leptosphaeria lindquistii) се наблюдават по всички органи на растението, но най-типични са петната по стъблата. Образуват се в основата на листната дръжка и нарастват на дължина и ширина. Напетняването започва от долните етажи на растението и постепенно засяга и по-горните части. Некрозата преминава от листа към листната дръжка и достига до стъблото. Петната по стъблото са черни, елипсовидни, ясно ограничени от останалата зелена тъкан и имат типичен метален гланц. Засегнатите тъкани често се напукват. По питите се образуват закръглени, вдлъбнати, черни петна с различни размери. Болната тъкан е тъмнокафява, размекната, но не загнива. Болестта се развива по-често в години с редуване на сухи с влажни периоди.
Гъбата зимува в нападнатите растителни части и се запазва там в продължение на 2 – 3 години.
За ограничаване на фомата е необходимо спазване на 5-6 годишно сеитбообръщение, унищожаване на растителните остатъци, прилагане на оптимално торене, понеже по-високите дози азот водят до по-силно нападение от патогена. Сеитба на оптимална гъстота, позволяваща добро проветряване на посевите и по-слабо задържане на влага по листните петури.

Семената на царевицата от сеитбата до поникването и развитието на няколко листа се заразяват от почвени фитопатогени. Те убиват зародиша преди да е излязъл от семенната обвивка, причиняват загниване на кълновете след поникването и загиването им. Заразените семена са меки, не покълнват и при смачкване изпущат гъста течност. Често те са покрити частично или изцяло със синкавозелен, розов или бял налеп на гъбите.

[B%]Още по темата, както и специална публикация за действието на най-новия фунгицид за борба със склеротинията и др. болести по рапицата и слънчогледа – четете в новия бр.5/май 2011 г. на сп. Практично земеделие, който е на книжния пазар от 3 май т. г.[%B]
Контрол на икономически важните болести и неприятели по царевицата и слънчогледа
43798

Последни материали
Виж
Инициатива за дуално обучение
Срещите на ученици с успешни фермерите продължават
Прехвърляне на средства
Над 31,4 милиона евро по ПРСР се залагат в мярка 5 за обезщетения на животновъди
Румънците са втори
Франция с рекорден износ на мека пшеница
Увеличението е главно за сметка на страните от Северна Африка и Югоизточна Азия
Износът на пшеница от Украйна расте рязко въпреки спада на доставките за ЕС
Присъдата не подлежи на обжалване
Осъдиха млад фермер на две години затвор
Устройствен правилник - промени
Ще има втори зам. директор в агенцията по горите
Свързани материали
Виж
Инициатива за дуално обучение
Срещите на ученици с успешни фермерите продължават
Прехвърляне на средства
Над 31,4 милиона евро по ПРСР се залагат в мярка 5 за обезщетения на животновъди
Румънците са втори
Франция с рекорден износ на мека пшеница
Увеличението е главно за сметка на страните от Северна Африка и Югоизточна Азия
Износът на пшеница от Украйна расте рязко въпреки спада на доставките за ЕС
Присъдата не подлежи на обжалване
Осъдиха млад фермер на две години затвор
Устройствен правилник - промени
Ще има втори зам. директор в агенцията по горите
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам