Млекопроизводители пак “погребаха” българското животновъдство

България е рай за мошениците. Нещо повече – тя е инкубатор на мошеници и подходяща хранителна среда за развъждането им. Независимо от това дали се започва отгоре-надолу или пък отдолу-нагоре.

С такова впечатление можеше да остане човек миналага седмица ако бе имал възможността да проследи възобновилите се след двугодишно затишие фермерски протести. Фермерите поискаха оставката на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, защото ги мамел, не им дава субсидиите и иска да „избие” наложените санкции от Европейския съюз (поради липса на средства в държавната хазна) от джоба на земеделските производители – нещо, на което би се учудил само безнадежден наивник. Същевременно протестиращите не пожелаха да излъчат работна група за преговори с министъра, а настояваха той да излезне пред всички и вероятно да си посипе главата с пепел.

Не разбраха тези наши братя толкова години, че държавнически решения не се взимат на митинги, а в кабинетите. Няма да сбъркаме, ако предположим, че те си нямат доверие и едни на други и не вярват, че работната група ще защити достойно интересите им, че няма да се поддаде на натиск или на нещо още по-лошо и да предаде тези интереси. Те вероятно бяха забравили, че нашата родина се слави и с предателите си. В края на протестния митинг се разбра, че група производители, които не бяха сред участниците на събитието пред МЗХ, ще се срещне с министъра и ще преговаря с него.

„Кои са тези, те не представляват никого!”, викаха гневно обърканите млекопроизводители. Онези сигурно си казват същото за тях и гледат да си уредят далаверките с министъра. Така се живее в страна на предатели.

По време на митинга се четоха декларации, които са направо безсмислени – първо, почти никой не слуша, какво се чете, всеки е дошъл със собствената си болка, а колективизмът явно не е в кръвта ни, второ, съдържанието на тези декларации е известно на министъра и на ръководството на агроведомството, в тях се правят общи заключения, а предложенията не са достатъчно аргументирани, защото едно е да се седне на масата за преговори, друго е да се чете нещо на площада.

Министър Найденов също не беше прав, след като отказа категорично да преговаря, защото „с тези хора се виждам почти всеки ден”. Надменното отношение дразни хорта и от това няма полза никой.

Все пак е редно да се каже, че фермерите не бяха дошли да протестират само за отмяна на санкциите по т. нар. недопустими слоеве – слой стана вече мръсна дума в нашия език и започна да понамирисва.

- Стачката е организирана от фермери с подкрепа на животновъдни асоциации – каза ръководителят на протеста Георги Николов, млекопроизводител от Вълчитрън, Плевенско. – Искахме нормален, мирен диалог, искахме да спрем убийството на българското животновъдство. Но този диалог не се осъществи по вина на министъра. Държи се и мисли по сталински, нещо като: „Има фермер - има проблем, няма фермер – няма проблем.”. Ако бяха решили проблемите с първия слой, днес нямаше въобще да има проблеми. Никога не сме били по-зле, отколкото сме сега. Вярно е, и сред нас има нечестни хора, които извършват нарушения, заблуждават, но нека пак да цитирам министъра – не може заради бълхата да се гори юргана. Тези хора, които са се събрали тук, не са лъжци, те са трудови хора, фермери. Проблемите се появиха с ортофотоснимките. Ние не знаем, кога са правени, министърът показал 20-ина снимки и от това не може да се обобщава, че едва ли не всички са мошеници. Пак повтарям, има и такива и нека те си носят последиците, а не да страдат всички. Нека виновните бъдат наказани. Искам да попитам къде бяха службите по земеделие. Защо техните чиновници още в началото не посочиха на фермерите, че правят грешки. Изкараха някакви снимки на мониторите на компютрите и... чертай. Ама правилно или не, не ти посочват грешката. След това става ясно, че картите не са актуални, хайде нови карти от въздуха и сега искат да плащат с нашите пари санкциите, които ни е наложил Брюксел.

Според нас има възможност да се преговаря в Брюксел, да се обяснят истинските проблеми и вярваме, че в Еврокомисията ще ни разберат. Да не забравяме, че ако така продължат нещата, в края на годината ще бъдат затворени 86 хиляди млечни ферми. Това е трагедия за стотици хиляди хора, това е трагедия за държавата, обезлюдяват се цели райони.

Пред аграрното министерство се бяха събрали хора, които показваха ръцете си – подпухнали от стискане на ножиците, издрани и охлузени от борбата с драките. Днес ги наказват, че пасищата им не били пасища, не били почистени и пр. Коментар не е нужен.

Някои се опитват да представят протестите едва ли не като опит на грешници да избегнат ада – т.е. хитреци да избегнат справедливо наказание за неправилно очертани площи. Но не само пустите слоеве бяха единственият повод за протест.

Фермерите поискаха оземляване на животновъдите от Държавния поземлен фонд, животновъдството да бъде обявено за приоритетен отрасъл (то това кой ли не го направи и кой ли не го забрави, след като дойде на власт), промени в данъчната политика по отношение на доходите на земеделските производители, премахване на акциза върху горивата, създаване на фонд „Животновъдство” за подпомагане на средните и дребните фермери и пр.

Протестиращите поискаха да не бъдат санкционирани бенефициенти за допуснати стари неточности от страна на служители на общинските земеделски служби (според тях) и на министерството и заради липсата на актуални ортофотоснимки. Според тях старите карти не били точни и не били одобрени от Европейската комисия, затова се наложило да се правят снимки от въздуха и от там са се получили много от разликите, за които сега фермери ще бъдат санкционирани. В края на 2009 г. са изплатени парите за изминалата година, но за 2010 г. са направени новите снимки, където са се появили разликите.

Особено гневен бе Ангел Гроздарев от с. Гърмен, Гоцеделчевско:
- Идвам тук вече 17 пъти. Накрая ще обявя гладна стачка. Нямам нерви вече да издържам на този тормоз, в психическа криза съм. 17 пъти никой не ми обърна внимание – като на куче. Искам уведомително писмо, да знам за какво ме наказват – никакво писмо до ден днешен не са ми дали, а ме санкционират с 30 хил. лв. Да не мислите, че досега тези 50 крави съм ги хранил от въздуха, че нямам подготвени земи. Но досега – нито субсидии, нито писмо! Слоят бил недопустим! Та това е най-прекрасното пасище. Идват на проверка, не си и чувал за нея, после ти казват: „Подписвай!”. Поне да ме бяха извикали, да видя какво се проверява. Заради разни неразбории в службите страдат животновъдите. Тази година има слой, догодина ЕК не го признава. Карат ни да си купуваме GPS-и. Та в министерството имало само четири. Браво на тях (е, щом не са го накарали да плати от джоба си на пилота за снимките или да си купи самолет, пак е добре – бел. ред.). Всичките ни беди идват от предоставените ни грешни карти. И никой нищо не ни е казал. Заставаш пред монитора и гадаеш. Чиновникът не ти помага – не бил длъжен. Ами тогава той не се ли превръща в съучастник в престъплението наравно с мен?

Бай Наско пък беше изцяло емоционален:
- Ликвидират ни окончателно! Който и да си отиде, който и да дойде, няма да ни оправи. Никой нищо не прави вече 20 години – ни президенти, ни правителства, защото нямаме политика по земеделието. А няма ли политика, няма животновъдство, няма ли животновъдство, няма да я има българската държава.

Министър Мирослав Найденов контрира фермерите, като показа на пресконференция на журналисти ортофотоснимки, на които ясно се виждаше, че като пасища и ливади са очертани скали, гори, гробища, че и военен полигон.

- С хората, които стоят сега пред министерството – заяви министърът – водя почти всекидневен диалог. Утре (четвъртък - б. р.) имаме заседание на Консултативния съвет, сформиран по тяхно настояване и там могат да се решават проблемите, а не по начина, който демонстрират сега пред сградата на министерството. В този съвет са включени и трима животновъди, така че всичко да е прозрачно, да няма недоразумения.

За какво настояват? Да отменим санкциите на животновъди заради неизрядно декларирани площи за подпомагане – най-вече ливади и пасища. Сумата е за около 20 млн. лв. И това на фона на изплатени над 1 млрд. лв. субсидии.

Какви са възможностите за действие: да опростим тези санкции и Еврокомисията да ни накаже с частично или пълно спиране на средствата по земеделските фондове. От едната страна стоят 20 милиона, от другата – милиарди. Нашата страна вече беше глобявана за 2007 и 2008 г. за прословутия код 6. Ние вече имаме последно предупреждение от Еврокомисията.

Вече работи комисия с участието на животновъди и тя разглежда поотделно всеки случай. Заявявам, че ако тя открие основания да не се налагат санкции, веднага ще отменя тези санкции и фермерите ще получат парите си. Но вижте тези снимки, вижте какво е посочено за подпомагане. Това е скала, това е гора – вярно, под дърветата животните могат да пасат, но Европейската комисия не признава това нито за ливада, нито за пасище. Това е грабище, а това е военен полигон. На полигона също може да се пасе, но той не е пасище, а полигон. Под натиск няма да работя. Няма да позволя на някои политически сили да „яхнат” този процес. Ние носим голяма отговорност за действията си и ако искаме земеделските производители да получат тези огромни средства, трябва да спазваме строго регламентите, особено по наложените вече санкции.

Знам колко тежко е на животновъдите и ние се стремим да ги подпомогнем. Те са ощетени по презумпция, защото повечето от тях не обработват земя, а за България евросубсидиите се изплащат за площ. За първи път през 2009 г. стартираха плащанията за глава животно. Помощите в това отношение растат и ще продължат да се увеличават. Но заради бълхата няма да изгорим юргана. Българският аграрен бизнес се нуждае от европейските пари. Агроекологичните плащания и парите за необлагодетелстваните райони ще се изплащат до края на юни.

Що се отнася до снимките, те са направени след май 2010 г., те са вид контрол заедно с контрола на място. Но повсеместен контол на място за стотици хиляди парцели не е възможен, затова се правят тези снимки от въздуха. Повтарям, ако има чиновническа грешка, тя ще бъде коригирана и аз лично ще отменя санкцията.

Възникна и въпросът защо не са се намесили чиновниците, когато са очертавани ливадите и пасищата. Защото те нямат право на това – това е постановка на Брюксел. Всеки сам решава какво да очертае, ние имаме право да проверим дали очертаното е правомерно. От 5800 санкционирани само около 1000 са подали жалби. И ние разглеждаме тези жалби. Имайте предвид, че имам право да сезирам прокуратурата при открити нередности като опит за измама, но ние приемаме, че грешките са допуснати неволно. Недоволните от проверката на комисията могат да обжалват по съдебен път...

Какво се получава накрая – всеки е прав са себе си. Но България не е страна на мошеници, България е страна на неуредици, които ние сами си създаваме с мазохистична страст. От там се получават недоразуменията.

Що се отнася до диалога, той е необходим. Всеки избира начина, по който да го води. Но все пак – митингите са спорадична проява на недоволство, а преговори трябва да се водят непрекъснато за изясняване на недоразумения, за водене на земеделска политика изобщо. От взаимни обвинения полза няма никой. От цупондрене – независимо от коя страна е то – също.

Ясно е, че така не може да се продължава. Защото сегашната политика или пък липсата на политика наистина води до гибел българското животновъдство, от там и българското земеделие./Владимир Рупов, в. "Гласът на фермера"