Катерицата – палава гостенка в градината

Спомняте ли си катерицата от изключителната анимация “Ледена епоха”? Ако не сте го гледали, пропуснали сте. Тя беше може би единственият участник в тази история, който нямаше нито една реплика и на практика беше по-скоро част от фона, но очарова всеки зрител и се превърна едва ли не в емблематичен герой на филма! Той се запечата в съзнанието ни с чаровното маниакално настървение, с което посвещаваше, осмисляше, отдаваше и рискуваше живота си в името на един жълъд. Последният жълъд, запазил се случайно през ледниковия период! Но какъв жълъд само! Жълъд, за който си заслужава да живееш и да се жертваш!

Снизходителните, иронични усмивки може би ще слязат от лицата ни, ако действително вникнем в живота на катерицата и разберем колко важно е за един дребен растителнояден гризач, който не спи зимен сън, да успее да складира малко ядки и семена, за да оцелее, когато студ и лед сковат земята. В известен смисъл животът на катерицата наистина се върти около жълъди, орехи и шишарки. Не случайно винаги я свързваме с тях!

За разлика от къртиците и слепите кучета, които разравят пръстта в градините ни и унищожават насажденията, както и от сънливците, които гризат дървената ламперия и топуркат по цяла нощ на покрива, появата на катерицата в двора ни не само не предизвиква гняв, но и най-често се посреща с радост и умиление. Този пъргав дървесен обитател действително не нанася особени щети на градината или къщата, а и е толкова симпатичен, че на никого се не свидят няколко (дори повечко!!!) ореха от собственото му производство. Изумително чевръста, катерицата се движи с голяма скорост сред короните на дърветата, подскача по клоните, балансирайки с голямата си рунтава опашка и се изкачва и спуска с главата надолу по отвесните стволове, като се държи за кората с помощта на дългите си, остри нокти.

[B%]Щрихи от образа на горската обитателка[%B]

Катерицата (Sciurus vulgaris) е гризач от семейство Катерицови (Sciuridae), към които се отнася и друго разпространено у нас животинче – лалугера. Окраската на катерицата силно варира през сезоните и в различните райони. Може да бъде от черна до червеникава. Червеникавата е най-характерна за катериците във Великобритания. На европейския континент и в Азия в рамките на едни и същи популации може да се срещнат индивиди с различна окраска. При всички обаче се наблюдава белезникаво петно на коремчето. През зимата козината е по-гъста, а кичурите от косми на ушите – по-големи. Опашката й е дълга почти колкото тялото: тялото е от 15 до 27 см, а опашката – 15-23 см. Този сравнително едър гризач може да тежи от 2 до почти 5 килограма.

[B%]Под закрилата на важни документи[%B]

Въпреки че сме свикнали да я виждаме често както сред природата, така и в градските паркове у нас, в действителност катерицата не е толкова неуязвима, колкото ни изглежда. Тъй като в някои части на ареала числеността на вида драстично е спаднала, той е включен в Червения списък на IUCN (Международен Съюз за защита на природата) в категория „рисков-потенциално застрашен” и в Приложение ІІІ на Бернската конвенция. Може би най-критично е състоянието на популацията на катерицата във Великобритания. То се дължи на конкурентните взаимоотношения с интродуцирания от Америка малко по-едър вид – източната сива катерица (Sciurus carolinensis). Това е типичен пример за вредата, която може да нанесе човек като неразумно разпространява внесени от други държави видове, които не са типични за даден район. Те могат да изместят вид, който естествено се среща там, и дори да доведат до изчезването му. Европейската катерица е намаляла и в някои части на бившия СССР, но там причината е не интродуцирането на нов вид, а твърде интензивният лов заради кожата й. От векове катериците са преследвани от човека заради ценните им кожи. Във Финландия те дори са били използвани като разменна монета преди появата на парите.

Катерицата изпълнява важна роля в горските екосистеми, тъй като спомага за разпространението на семената на дърветата. Състоянието на този вид в известен смисъл показва какво е състоянието на горите изобщо. Здравата гора с хубава възрастова структура предлага достатъчно храна за катериците и затова можем да ги срещнем там. Затова пък едва ли ще видите тези гризачи в млада издънкова гора, израснала на мястото на изсечения стар лес.

[B%]На кои места живее и защо на тях?[%B]

Катерицата е широко разпространена в гористите райони на Европа и Северна Азия. У нас тя се е срещала на практика в цялата страна, но днес е с най-голяма численост в планините, където достига до горната граница на гората. Типичен горски обитател, в резултат на обезлесяването тя е изчезнала от някои ниски райони на страната. Обитава както иглолистни, така и широколистни и смесени гори. Често може да се види в градските паркове и градини, както и в дворовете на къщите. Не е претенциозна – среща се от морското равнище до високите части на планините, понася и големи студове и относително по-топъл климат, но за да живее на дадено място, то трябва да отговаря на едно важно условие: да има дървета. Те й предлагат подслон и храна, върху тях спи, там складира запасите си, там бяга от хищници и основно там осъществява социалните си контакти.

Катерицата има различни приспособления за дървесния начин на живот. Дългата й пухкава опашка подпомага балансирането и маневрите при скачане от дърво на дърво и придвижване по клоните, а нощем може да я топли. Ноктите й са остри и закривени, благодарение на което се залавя здраво за клоните. Да сте виждали катерица, която губи равновесие или се подхлъзва? Едва ли!

Катериците обикновено правят гнездата си в короните на дърветата или в хралупи и кухини в стволовете на големи, стари дървета, понякога и в изоставени дупки на кълвачи. Тези дървета ги снабдяват и с изобилие от семена и жълъди. Удобните гнезда се използват в продължение на няколко години. Обикновено катерицата има по няколко убежища, в които може да се скрие при опасност. Гнездото й е сферично, изградено от клонки и постлано с меки растителни материали.

[B%]Лешникотрошачка в действие[%B]

Въпреки че я свързваме основно с жълъди, орехи и лешници, в действителност катерицата има доста по-разнообразно меню. Храната й е преобладаващо растителна и включва ядки, семена, листа, плодове и растителен сок. Освен това тя похапва също гъби, яйца и в някои случаи дори новородени птици и дървесна кора. В тази връзка тя има доста интересни навици. Ако в гората се натъкнете на дърво, на чиито клони има нанизани гъби, знайте, че това е неин склад. А ако откриете в двора си изгризани шишарки или изядени лешници с кръгли, конични отвори, това означава, че тя се е заселила наблизо. Катериците владеят специализирани техники за отваряне на твърди черупки, които им позволяват да достигат до вкусните ядки буквално за секунди. От особена полза в тази дейност са силните им долни резци. Предвидливите хитруши си правят хранителни запаси като ги крият в дървесната кора и ги закопават в земята. Малките научават коя храна е подходяща за тях от майките си. Катериците поглъщат най-много храна напролет. Тогава се изяждат по 80 грама на ден, докато през зимата преживяват само с по 35 грама дневно.

[B%]Как живеят и се размножават[%B]

Катериците живеят поединично. Те не са строго териториални и индивидуалните им участъци може да се припокриват значително. През размножителния период на територията на женската може да се съберат няколко мъжки екземпляри, които се конкурират за нея. След чифтосването мъжките се връщат в своите индивидуални участъци и не помагат при отглеждането на малките. Обикновено катерицата дава две поколения годишно, първото през февруари-март, а второто – през май-август. След 38-39 дневна бременност женската ражда от 1 до 10 малки (средно 4-7), които тежат по десетина грама. Те проглеждат и започват да се движат из гнездото след 1 месец, около 45-тия ден за първи път излизат от гнездото и започват да ядат твърда храна, а на 8-10-месечна възраст стават самостоятелни. Голяма част от тях стават жертва на хищници. На следващата година оцелелите достигат полова зрялост и могат на свой ред да дадат потомство. В плен катериците могат да достигнат 10-12-годишна възраст, но в природата обикновено живеят 2 до 4 години, рядко до 7.

Катериците притежават отлично развити сетива: зрение, обоняние и слух. Те общуват помежду си посредством пози на тялото, звуци (като предупредителни крясъци) и мирисни сигнали. За майката и нейните малки голямо значение има и докосването.
Катерицата има дневна активност. Тя прекарва по-голяма част от времето си в търсене на храна. Най-активна е сутрин и късно следобед, а през летните горещини по пладне се крие на сянка в гнездото си. През зимата тази дневна почивка може да бъде пропусната. Катериците не спят зимен сън, но при силни виелици остават в гнездата си, тъй като придвижването по клоните става опасно. По този начин те пестят и енергия в почивка и сън. При много лошо време може да не излязат навън дори в продължение на няколко дни.

[B%]Симпатичния герой от приказките[%B]

Катерицата е обичаен герой в детските приказки. Обикновено е добродушна и симпатична, в общи линии един изключително положителен герой. Винаги си я представяме как гризе лешник или жълъд, който държи с предните си лапички, седнала на някой клон. Макар че в някои случаи приказките и легендите създават много лъжливи представи за животните (какъвто е случаят с кръвожадния и глупав вълк например), най-често те отразяват типичното поведение на видовете, което хората са наблюдавали от древни времена. В норвежката митология катерицата Рататоск предава съобщения, тичайки нагоре-надолу по дървото на живота, разпространява клюките, пренася обидни послания между орела на върха на дървото и дракона в корените му.

[B%]И добрите си имат врагове[%B]

Като изключим човека, като основен враг на катерицата можем да посочим златката, тъй като тя в известна степен е специализирана в хранене с този типичен горски обитател. Пъргавият хищник също се справя отлично с придвижването по дърветата и може да нападне катерицата дори в самото й гнездо. Тъй като златката се среща предимно в обширни стари гори, у нас тя представлява заплаха за катерицата само в определени райони. Други, по-широко разпространени врагове на дървесния гризач са дивата котка, совите, ястребите и мишеловите. Малките катерички могат да бъдат нападнати в гнездото и от змии. Когато слиза на земята, катерицата може да стане жертва и на наземни хищници, като лисици и кучета например. Така или иначе, никой от изброените видове не може да доведе до изчезването на катерицата от даден район. Единствено човешката дейност може да има пагубно влияние върху вида. Тя го застрашава чрез унищожаване и изменение на местообитанията му, чрез лова и пътния трафик.

Да се надяваме, че здравият разум ще надделее и ще успеем да съхраним горите, с които нашата страна действително може да се гордее. В Европа има държави, които от векове не знаят какво означава истински див лес. Успеем ли да избегнем тази участ, можем да бъдем спокойни и за катерицата: има ли гори, ще я има и нея!/gradinar.net