Култивираните ягоди ще придобият нов вкус

Преди около 50 г., когато потребителите сменят местните пазари с големите магазинни вериги, ягодата драстично загуби характерния си вкус. Сега учените смятат, че отново гена на горската ягода, родственица на култивираната, може да помогне да се върне наситения вкус и аромат на плода.

“Сега при отглеждането на ягоди обикновено се акцентира основно върху устойчивостта на растенията към болести и твърдостта и размера на продукта. Вкусът и сладостта са на заден план” - казва професор Кевин Фолт от Университета във Флорида. Поради тази тенденция, ягодите са по-воднисти и изгубиха вкуса, който хората помнят от детството си.

Отличителните характеристики на вкус и вид, които свързваме с ягодите са резултат от много вещества произведени в плода и съдържанието на захар, киселинност и цвят. Учените са започнали да деблокират генетични подобрители на плодовете и достъпа до генетичния код на дивите ягоди ще ускори нещата.

Ягодите се отглеждат сравнително от скоро – от преди около 250 години. Диви ягоди - Fragaria vesca, са съществували в Северното полукълбо, и е била вече налице в европейските градини, когато изследователите са започнали да се сблъскат с други видове в Новия свят. Смята се , че през 1700 г. френския капитан А. Фрезер внася ягода от Чили.

Тогава започва и кръстосването на дивите ягоди с тези внесени от Северна Америка, което насърчава развитието на съвременното разнообразие. Новите хибриди са разпространяват в цяла Европа, включително в Двореца на Версай, където работи ботаника Антоан Никола Дюшенс. Той идентифицира този хибрид и при оценката и описанието на този нов сорт ягода с вкус и аромат на ананас я нарича Fragaria х ananassa. Това е и варианта, които всъщност е по рафтовете на магазините и до днес.

Диворастящите ягоди, като горската ягода имат малък геном, докато другите са с по-сложни геноми, включително култивираните ягоди. В действителност, култивираните ягоди според учените, са генетически най-сложните растения.

Генетичната последователност ще бъде от голяма полза и за други икономически важни растения, като праскови, бадеми, ябълки, малини, къпини и други видове от това семейство, към които принадлежат и ягодите. Гените на в рамките на семейство са напълно сходни.

Но в сравнение с другите плодове, ягодите заемат малко място и са с кратък период на развитие и съзряване, и следователно са по-подходящ модел за експерименти. Проекта е стартирал във Virginia Polytechnic Institute, където изследователите са правили подобни генетични експерименти с разновидност на горските ягоди. Изследването е преминало без национални субсидии. Вместо това, средства са получени директно от изследователските организации и фирми от бизнеса с ягоди.

Повечето учени, според д-р Фолт - координатор на проекта, са жертвали част от личното си време за научните изследвания.

Дивите ягоди имат около 35 хиляди гена, около един път и половина повече от хората, и повечето от тях присъстват и в културните им варианти. Изследователите и потребителите се надяват, че ускорените изследвания ще доведат до подобряване качествата на култивираните сортове./VPI