В Горно Драгалище нагъват сланина, живеят до 100 години и не могат да се отърват от туристи

В Разложкото село Горно Драгалище нагъват сланина, живеят до 100 години и не могат да се отърват от туристи. Ако кажеш на некой човек от селото, че в сланината има холестерол и е вредна, очите ти ще издере, разказва през смях на местен диалект Дешка Кротева, която има селска къща за гости. Тук всички сме леко дебелки, не по- точно сочни, но сме здрави, защото се храним с домашно отгледана и приготвена храна, разкрива тайната на здравословния живот жената. Там се ядат само домашно отгледани гуди, които се хранят с тикви и хляб. [B%]Дешка се захваща случайно със селски туризъм,[%B] след като е минала през няколко вида бизнес, сладкарство и шивачество, но това с туризма е най-силното. Светот дойде куд мене, възкликва артистично Дешка. Тя е член на движенето Слоу фууд и очаква да получи специален лиценз за приготвянето на местно ястие нав павок. Това ознчава, че от международното движене Слоу фууд специално ще се грижат за популяризирането му.
О, нав павока е нещо много специално, прави се от най-чистото и качествено месо на прасето и след това се държи в дървесна пепел, разказва тя. Всъщност заради такива местни храни, които Дешка приготвя с охота в кащата си, селото не може да се отърве от туристи. Готвя на циганска печка и всички се вайкат, как това им напомняло на детството, смее се жената.
[B%]Първият гост й бил архитект, [%B]който дълги години е живял в Израел. Беше точно на Рождество Христово, едни приятели ми се обадиха и ме помолиха да го взема да преспи. Казах му, ако си слагаш дърва в печката ще ти е топло, ако не студ. После го поканих на празника да ми е специален гост. Кухнята беше и спалня и хол като на село. Той не само че не си тръгна, ами остана и попипа дали може да доведе още хора. Като ми каза какъв е, яз му рекох - ти требва да немаш нищо в главата, да дойдеш куд мене. [B%]Нема цена това, което ти ми даде, отвърна ми той и така се почна. [%B]
Започнаха да идват гости от цял свят и от цяла България. Едни искаха шушони, други домашни сладки. Селото се завъртя и покрай къщата за гости и другите почнаха да си изкравта пари. Лека - полека и успяхме да сложим парно, спечелихме Зелена къща, борим се да спазваме някакви правила. Правихме изследване и се оказа, че парното с дърва най-незамърсява природата, сладкодумно разказва за стъпките към успеха жената.
Тя е убедена,че човек не трябва да гони само материалната страна. Трябва първо да даваме и след това да получаваме.

[B%]Дешка вече работи и по специални програми за училище за деца, които се учат да познават и приготвят истинската храна. [%B]Истинските герои на деня са нашите деца. И ако не шумнеш и ти с тях, за къде си, пита весело тя. Разказва как наскоро при нея са били група малчугани. „ Децата бяха щастливи. Ние с тях точиме баници, курабии и да видиш как заборавия и компютър и мобилни телефони. Аз им казах, каквото си сготвите, това ще си ядете. И те сами си го направиха.

[B%]100 хил лв. от кредит са вложили Дешка и семейството й за разширение на къщата, за парно и за обновяване. Спечелили са проект от американска организация за Зелен туризъм, в който е заложена идеята за енергийната ефективност.[%B] Идеята им е да развият пълноценно работата с деца и да ги учат да общуват с природата.
Според Дешка, за да успееш трябва да мислиш върху най-щурата идея, защото от нея можеш един ден да забогатееш.

[B%]Светлана Трифоновска, farmer.bg [%B]