Желано живително облитане

Климатичните особености на месеца са характерни за зимата, но са по-разнообразни, отколкото през януари. Наблюдават се големи температурни колебания. Средните месечни температури са около 0°С, като за Северна България те са между -1,5 до 0,4° С, а за Черноморието даже положителни. За Южна България средните температури достигат до 4,2°С. Като абсолютно максимални температури са отбелязани +24°С (подходящи за прегледи) и минимални -35°С. Средната влажност за месеца е най-ниска за целия зимен период поради малкото валежи. Увеличават се слънчевите дни.

КАЛЕНДАР НА ЦЪФТЯЩАТА РАСТИТЕЛНОСТ

През този месец наред със студените дни, има и топли, при които температурите на въздуха се повишават над 10-12°С. В такива дни пчелите започват да летят и да носят цветен прашец от най-рано цъфналите растения, като кокиче, минзухар, леска, елша, кукуряк и др.

РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

През повечето време пчелите са все още на кълбо. Топлите дни и притокът на цветен прашец активизират пчелните семейства. Пчелите започват да извършват облитане. В същото време те разпечатват мед, освобождават и полират килийките от средата на гнездото. В зависимост от района на пчеларстване, състоянието, храната и затоплянето на гнездата и най-важно, от възрастта и качествата на пчелната майка и силата на семействата започва яйцеснасянето. На 2-3 пити може да се види открито и запечатано пило. Температурата около него вече е постоянна от 34 до 36 С. Консумацията на пчелен мед и прашец се увеличава. Пчелите започват да почистват кошера. При първа възможност пренасят все повече нектар, цветен прашец и вода.

ПЧЕЛАРСКИ ПРАКТИКИ В ПЧЕЛИНА

Необходимо е периодично да се посещава пчелина с цел:

1. Извършване на външен оглед (преглед) на пчелните семейства и оказване на помощ при необходимост (съборени кошери, капаци, изриване на снега при обилни снеговалежи, отваряне на запушени входове и др.); осигуряване на спокойствие на семействата; прослушване на пчелите и наблюдаване на очистителното им облитане; изваждане на отпадъци от дъната на кошерите и внимателното им преглеждане. При необходимост изпращане на проби от отпадъците за изследване в специализираните лаборатории.

2. Провеждане на вътрешен частичен преглед и подпомагане на неблагополучните семейства.

3. Подхранване на пчелните семейства със захарно-белтъчна храна (ако и имат малко хранителни запаси и тези, които ще се изнасят на акациева паша).

4. Извършване на практики след установяване на умрели пчелни семейства. За да се установят точно причините за умиране на пчелите и за евентуално обезщетяване на застрахованите пчелни семейства е необходимо да се извика ветеринарния лекар и под негово ръководство да се вземат проби за лабораторни изследвания; да се затворят входовете на кошерите на умрелите семейства; след получаване на отговор от лабораторните изследвания, ако е констатирано заразно заболяване се извършват практики, предвидени в Наредба № 30 според вида на болестта, под ръководството на ветеринарния лекар. От кошерите на семействата, които не са умрели от заразно заболяване се изваждат всички пити и се прибират в склада, отделно от другите рамки с пити; според вида на констатираното заболяване питите, кошерите и инвентарът се дезинфекцират и унищожават. На дезинфекция се подлагат също кошерите и инвентарът на семействата, умрели от незаразни болести./в. Пчела и кошер