Опазване на оранжерийните краставици от вредители

Краставиците, отглеждани в оранжерии страдат, както от инфекциозни болести, така и от неинфекциозни, които са резултат от влошаване на факторите на околната среда. За развитието си тази култура изисква много влага и топлина и всяко отклонение от оптималния температурен и воден режим води до смущения в растежа им, които те преодоляват бавно за разлика от другите култури, т.е те страдат най-много от климатичните стресове.

Повреди от занижени температури
Ако в оранжерията се задържи по-дълго време температура под 15°С, в областта на кореновата шийка на краставичните растения започва пожълтяване и загниване на кората. Те изостават в развитието си и продуктивността им силно намалява. Ако условията са благоприятни за растеж и развитие, растенията образуват много плодове. Но едно захлаждане на времето само за няколко дни и заоблачаване, води до бързо окапване на младите завръзи. Една част от останалите плодове спират да нарастват, докато премине този стрес. След това те започват бавно да растат, но месото им е грубо, понякога кисело и стават негодни за консумация. Това са някои от неинфекциозните болести.

Инфекциозни болести
При промени в околната среда краставиците стават много чувствителни към различните болестотворни патогени, а също и към специфични неприятели. За оранжерийните краставици икономическо значение от гъбните болести имат брашнестата мана, маната, фузарийното гниене, ъгловатите петна (по-често в полиетиленовите оранжерии), листният пригор, крастата, а от вирусните - обикновената краставична мозайка, инфекциозната жълтеница, зелената мозайка. В оранжериите краставиците по-рядко боледуват от бактерийни болести.

Вирусни болести
Инфекциозната жълтеница (Beet pseudo yellow virus) е една от най-разпространените болести по оранжерийните краставици. Признаците се развиват по долните листа на краставичните растения под формата на просветляване на тъканите, ограничени от нерватурата, което започва откъм дръжката, разширява се и наподобява латинската буква V. В по-късните фази от развитието на болестта отделни листа на болното растение се прошарват силно и по тях се наблюдават островчета от зелена тъкан. Още по-късно връхните листа, а често и целите растения пожълтяват напълно и придобиват кремав оттенък. Листата със силно изразена жълтеница се завиват надолу, стават крехки и лесно се трошат при стискане.
Инфекциозната жълтеница се причинява от вирус, който се разпространява от оранжерийната белокрилка и има многобройни културни и плевелни гостоприемници. У нас едно от главните огнища на зараза е глухарчето, което се намира в голяма плътност в затревените площи около оранжериите. Има дълъг инкубационен период – от 45 до 60 дни. Вирусът не се запазва в почвата в растителните остатъци и не се разпространява при различните манипулации по време на отглеждане на растенията.
Борбата е насочена срещу преносителя на болестта - оранжерийната белокрилка. Около оранжериите трябва да се поддържа „гола земя”, разсадът да се отглежда в отделни помещения, чисти от плевели и обеззаразени. За ограничаване навлизането на белокрилката от откритите площи под проветрителите и около вратите трябва да се поставят жълти лепливи плоскости, които привличат насекомите и не позволяват да се разпространяват из помещенията. Пръскането с химически средства започва при поява на първите възрастни белокрилки, което съвпада с ранните фази от развитието на растенията. Ефективно действие имат инсектицидите: Адмирал 10 ЕК- 0,05%, Аплауд 25 ВП-0,1%, Актара 25 ВГ- 0,03%, Децис 2,5 ЕК-0,05%, Моспилан 20 СП-0,02%, Лиросект 2 ЕК- 0,12%, Пирос- 0,08%, като се провеждат 3 – 4 третирания през 7-10 дни и се поддържа висока влажност на въздуха над 80% 12 часа на денонощие.

Още по темата можете да прочетете в бр.1 (януари 2011 г.) на сп. „Практично земеделие”, (Каталожен № 1608)