Метод за пчеларстване при наличие на площи с рапица

През последните години у нас се увеличават площите засяти с рапица, от които пчеларите събират немалки количества висококачествен пчелен мед. Цъфтежът на тази култура е рано през пролетта и, това налага ранното развитие на пчелните семейства. Самият добив на меда има своите особености. В условията на страни, по-на север от нашата, в това число и в Русия, тази култура се засява отдавна. Има набран опит и в областта на пчеларството.

Във вестник „Пасека России” номер 12/2009 г пчеларят Сухов В. съобщава за интересен метод използван от него за бързо развитие на пчелните семейства, при медосбора от рапица. По неговите думи методът е прост, оригинален, достъпен за всеки, даже и за начинаещия пчелар, а резултатите са изключително добри. Той е свързан със система за двуматочно пчеларство. Авторът нарича метода” чумаковска двумайчина система”.

Фактически, първоначално методът е бил използван в Русия от Чумаков, който го е научил от немски пчеларски вестник при работа в Австрия през 1917-1918 г. След това този метод е бил използван в Русия в течение на дълги години. За условията на Русия методът е бил използван първоначално по следния начин: ежегодно на 25 май, плюс 2-3 дни,се правят отводки във втория корпус. При това, на дъното на празния втори корпус с малки гвоздейчета се заковава лист шпертплат. По този начин двата корпуса се отделят. Във втория корпус се поставят от двете страни по една пита с храна и в средата две пити със запечатано пило. В центъра се поставя пита с яйчица.

Отводката се поставя върху първият корпус, затопля се и прелката му се отваря на противоположна посока на основното пчелно семейство. От яйцата пчелите правят свещеви маточници. Те не се пипат и не се разрушават. От тях бъдещото пчелно семейство ще си избере най добрата за тях пчелна майка. Съгласно теорията пчелите дават възможност на най-добрата майка първа да се излюпи. Всички останали маточници биват нагризани и майките в тях унищожени. Новата майка се опложда и започва да яйцеснася.

Двете майки- старата в основния долен кошер и новата в отводката работят разделени. В началото на главния медосбор, майката от основния (долния корпус) се улавя, изолира се в клетка на Титов и се поставя върху рамките на втория корпус. Нея пчелите я хранят и тя остава като резервна. Един ден, след като майката е извадена от основното семейство, пчелите почват да чустват, че са осиротели.

Тогава се премахва преградата от шпертплат между двата корпуса. Пчелното семейство има два корпуса пчели получени от две майки. Пчелите се обединяват без да се бият, а майка на семейството става младата майка от втория корпус. След два- три дни от обединението гнездото се преформира по следния начин: цялото запечатено пило се пренася в горния корпус, а незапечатеното остава във първия корпус. При това майката се прехвърля в първия корпус. Там има повече кислород и майката остава там да работи.

Такова семейство с млада нова майка не се роява. Този метод е бил използван до седемдесетте години на миналият век. След това се вижда, че свищевите майки е по добре да бъдат заменени още в самото начало( около 25 май) с млади изкуствено отгледани неоплодени майки. Така, че същият метод дава вече много по-добри резултати. Освен това, след появата и възможността да се използват Ханемановите решетки, майките трайно се ограничават в първия корпус и се получават много по-добри резултати.

Несъмнено е, че този метод може да се използва не само за развитието на пчелните семейства при събирането на мед от рапица, а също така и за развитие и получаване на силни семейства, които могат да събират мед по време на медосбора и от други източници. В случая се постига, както развитие на пчелното семейство и подмяната на майката, също така се намалява и възможността от рояване./От в. Пчела и кошер