Усърдни гледачи с мръсни ръце разнасят инфекции

Преди години в едрите ни ферми заболеваемостта при раждането на телета и отглеждането им до едномесечна възраст бе особено висока. Наблюденията ни показаха, че тази заболеваемост се дължи на събирането и комплектуването на много телета, поради което се създават условия за увеличена циркулация на различни условни инфекции, както и тежките стресови сътояния, в които изпадат телетата. Ето защо вече се разработват различни способи и технологии за по-успешно и рационално комплектуване на телетата, за да се намали заболевамостта.

Тук разглеждаме технологии и способи, използвани при раждането и отглежданетто на новородени телета. Преди в едрите ферми у нас преобладаваха традиционните начини за отелване. Oколо две седмици преди очакваното събитие кравите се докарваха в изолирно родилно помещние. В него те раждаха, раздойваха се и престояваха 15 дни след отелването. Кравите в късна бременост бяха в отделна редица, но въпреки това пряко или непряко контактуваха с плодните води и плацентите на отелващите се крави.

[B%]А ПРИ ОТЕЛВАНЕТО ТЕ СА В СТРЕС И ИЗЛЪЧВАТ ОГРОМНИ КОЛИЧЕСТВА ПАТОГЕННИ АГЕНТИ -[%B]
ку треска, бруцели, вируси и др. Още в родилното помещение някои крави започваха да проявяват болестни признаци – диарии, задържане на плацентата, атонии, конюнктивити, вагинити, ендометрити и др. Инфекциите се предаваха като щафета от родилките на бременните животни. За това допринасяха и някои по-усърдни гледачи, които се опитваха да разраждат с мръсни ръце по ред отелващите се крави. Новородените телета бяха премествани веднага в профилакториума без естествено забозаване под предлог, че след това кравата при машинното доене не си спуска млякото.

Така се стигна до висока заболеваемост, зародена в родилното отделение. Ето защо в някои ферми започна затваряне на родилните отделения и отелванията се извършваха в самите обори сред лактиращите крави. Това състояние на родилните ни отделения напомня историята с австрийския лекар Игнац Ференц Земелвайс. Той е работил във виенска болница с две отделения.

В първото раждали жените на заможни граждани, а във второто - жени от простолюдието. В първото работили лекари и професори, които помагали мануално на всяко раждане, изследвали и аутопсирали многото починали жени, а после със същите ръце подпомагали ражданията на новодошлите жени. В отделението върлувала родилна треска, стрептококова инфекция с висока температура и смъртност над 50 на сто. А в другото отделение всичко било нормално - в него работили сестри монахини, които не са правили аутопсии.

Прозорливият Земелвайс решил, че това е контагиозна инфекция и че тя се пренася чрез замърсени ръце. И въвел хлорната вар за миене след всяка аутопсия и преди всяко раждане. Резултатите били крайно положителни и той заслужил благодарността на поколенията и ненавистта на лекарите консерватори. За нас той оставил девиза си – с чисти ръце и чисто сърце! Като алтернатива на родилните отделения, у нас се експериментираше

[B%]АНГЛИЙСКИЯТ СПОСОБ С БОКС "МАЙКА-ТЕЛЕ"[%B]
При поява на първите признаци на отелването кравата се вкарваше в бокс с плътни стени, постлан с дебел пласт слама. Кравата се отелваше обикновено без чужда помощ, облизваше телето и то забозаваше пряко от вимето. Телето стоеше при майка си до два дни.

През това време то бозаеше от майка си 6 пъти на денонощие, приемаше максимално гамаглобулини и за разлика от отделените от майките си телета, нямаше дори следи от хипогамаглобулинемия. При това то приема от майка си дремещата микрофлора и от майчината коластра имунното му състояние се изравнява с това на стадото. От друга страна, честото бозаене, при което телето с муцуната си ръчка вимето, стимулира разрастването на вименния паренхим и юницата майка силно увеличава млекондоя си през следващите отелвания. Опасенията, че след това кравата няма да позволява машинното доене, са напразни. Защото през интервалите между бозаенетата, гледачите използват машинно доене, за да доиздояват млякото.

[B%]Технологии след отелването[%B]
При старите начини на отглеждане веднага след раждането телето постъпва в отделно помещение, наречено »профилакториум», където престоява до около месец. В него се отгеждат от 30 до 40 новородени телета в тесни клетки, разположени близо една до друга.

Телетата се хранят 2-3 лъти дневно отначало с цяло мляко, сред това с бито. От 10-ия ден им се дават сухи смески,`които постепено се увеличават. Отбиват се след първия месец. Телетата се движат поточно - всекидневно в профилакториума постъпват от 1 до 3 новородени телета и напускат пак толкова.

По-големите вече инфектирани телета предават заразите си на новопостъпващите било пряко, било чрез гледачите си, било чрез замърсени съдове. Така вълната от заболявния се движи обратно на технологичното движение с различна сила - от по-възрастните към по-младите телета.

При тези условия в профилакториума върлуват с различна сила постоянно няколко чревни инфекции до 3-и-4-и ден - колиинфекции с двете им форми, ротавируси от 2-и до 6-и-7-и ден, коронавируси – от 5-и-6-и до 12-и-20-и ден и мукозна болест - до 3-ия месец. Тези инфекции идваха на вълни и повечето телета боледуваха 2-3 пъти. Заболеваемостта стигаше до 100 на сто, а смъртността –до 1020 на сто. Вероятно животните дават най-много жертви през този етап на отглеждането им. За предотвратяване на загубите в старите профилакториуми английски животновъди започнаха да прилагат т. нар. открито клетъчно отглеждане на малките телета.

Този профилактичен способ бе доразвит и внедрен у нас от колектив ветеринарни лекари. Приговят се клетки с непроницаеми стени, широки около 1,2 метра, с покрив, но без под. Отпред има малко дворче с решетъчна преграда, на която са закачени съд за млякото и съд за вода.

Клетките са послани с пласт слама, която с урината и изпражненията се превръща в дебела несменяема постеля. Клетките са наредени в редици с интервл между тях 2 м. Те се зареждат 4 пъти годишно, като всеки път се преместват по една дължина наляво. Докъм 10-ия ден телетата се хранят с цяло мляко, а след това с бито мляко и смески. След 50-ия ден започва отбиването и се продължава с качествени смески. Към 40-ия ден започва ваксинацията с ваксина параинфлуенца, а след това през 10 дни с ваксина мукозна болест и срещу инфеции, които са проблем за фермата.

След 70-ия ден телетата се събират и се формират хомоложни групи на открито в малки боксове. Поради високата заболеваемост препръчваме старите родилни помещения и профилакториуми да не се използват, а да се внедрят бокс «майкателе» и откритото клетъчно отглеждане.`Тези технологии преодоляват или намаляват стреса и циркулацията на инфекциите сред телетата.