Пчеларство в Родопите

Смърчовите гори заемат големи площи в иглолистния район на страната. Главно това е района на Родопите, Рила, Пирин планини. В тези места почти всека година пчеларите събират големи количества манов мед, които за разлика от мановият мед от района на Странджа и дъбовите гори, където мановият мед е тъмен то от смърча мановият мед е светъл и често е известен като “циментов”. По смърча се развиват редица видове листни въшки, които са продуценти на мана.

Смърчова листна въшка (Cinara pilicornis Htg.). Безкрилите живораждащи женски на тази листна въшка са охрово кафяви или оранжево кафяви. В края на гърба и от долната страна на тялото са покрити с восъчен налеп. Тялото е изпъкнало . През гърба минават две надлъжни тъмни линии. Сифункулите(тръбичките в края на тялото) са малки тъмно оцветени.. Големината на на безкрилите женски е 2-4 mm. Крилатите женски са помалки от 2-3,5 mm.

Листните въшки живеят в малки колонии върху не вдървенелите летни леторасли. През пролетта основателките се срещат в края на миналогодишните леторасли.

Биологичесдкият цикъл се различава от останалите листни въшки продуценти на манапо това, че дъщерната генерация дава смесено потомство. Част са безпродни и част са плодоноски, които дават полова генерация. Женските снасят оплодени яйца , които остават до следващата пролет. При това късните генерацииот безполовите женски са по-малочислени.

Смърчовата листна въшка се среща често в старите смърчови насаждения. На единичните смърчови дървета, тази листна въшка се концентрирана южните клони при това интензивно се развива на добре осветените смърчови месторастения.
Мана от тази листна въшка се образува през м.юни, юли и август. Маната се събира от пчелите. Гаоляма част от нея пчелите преработват в манов мед.

ЗЕЛЕНА СМЪРЧОВА ЛИСТНА ВЪШКА (Cinara bogdanovi Mordv). Безкрилите живораждащи женски , на този вид, са сиво зелени, понякога сиво кафяво оцветени с две тъмни линии преминаващи през широкото яйцевидно значително изпъкнало тяло. Големината им е 3-4 mm. Крилатите женски по големина не се различават.. Главата и гърдите им са черно –кафяви до черни. Тази листна въшка образува големи колонии върху двегодишните и повече от две години смърчови леторасли. Те заселват също младите смърчови стъбла. Листните въшкси по-късно през летото голяма част от тях се преселватвърху корените на смърчовите дървета. Там те живеят до есента. През есента те се връщат в короната на смърчовите дървета.

Това е вид, който много често се среща върху смърчовите дървета. Много често той се среща заедно с гората смърчова лестна въшка. С нея той образува смесени колонии.

Зелената смърчова листна въшка образува много мана през юни, юли и август. Тя е една от големите производителки на мана в смърчовите гори.

ГОЛА СМЪРЧОВА ЛИСТНА ВЪШКА(Cinara piceicola Chol.). Безкрилите живораждащи женски са големи до 4 mm. Имат овално изпъкнало , кафяво оцветено тяло с две тъмни надлъжни ивици. Върху тялото има фин , почти невидим восъчен налеп. Крилатите живораждащи женски имат глава и гърди оцветени червено-кафяво. Сифункулите им са малки.

Женските индивиди са доста чувствителни на светлината. Те приемат храна на засенчените части на клоните или стъблата . Основателките през пролетта живеят върху две и три годишните смърчови клони. Крилатите разселителници през лятото са върху младите леторасли. По-късно през лятото те се преместват на по-старите клони и на стъблата. Подобно на смърчовата листна въшка, тази листна въшка в течение на лятото се развива част от листните въшки като плодоносящи, които раждат родителско поколение и женски, които яйцеснасят.

Това е една от най-често срещаните листни въшки при смърча. Тя дава голямо количество мана в смърчовите насаждения. Мана се образува основно през юни, юли и понякога и през август.

ГОЛЯМА СМЪРЧОВА ЛИСТНА ВЪШКА (Cinara piceae Panc.). Безкрилите живораждащи женски са оцветени червено кафяви, като главата и гърдите им са черни лъскави, а коремчето им е матово. Това е най-голямата листна въшка при смърча. Тя достига на големина до 6 mm. Има восъчен налеп от долната страна на тялото. Яйцеснасящите женски имат на коремчето си бял восъчен пръстеновиден налеп. Крилатите живораждащи женски са подобни на безкрилите.

Голямата смърчова листна въшка живее в големи колонии. През пролетта започва развитието на колониите върху тригодишните клончета, а по-късно цялата колония се прехвърля върху стъблото или в основата на корените. През есента листните въшки се преселват отново в короната на смърчовите дървета. Това е често срещана листна въшка по смърча. Тя образува много мана , която се събира от пчелите докато въшката не се пресели в основата на корените.Мана от тази листна въшка се събира най-често през юни и юли.

CINARA COSTATA ZETT. Безкрилите живораждащи и яйцеснасящи женски на големина достигат до 3 mm. Тялото им е черно-кафяво до бронзово черно. Имат широко яйцевидно коремче, което е с две тъмни надлъжни ивици и тъмни сифункули. Крилатите живораждащи женски са подобни на безкрилите. Едните и другите женски са обилно покрите с восъчен налеп.

Тази листна въшка живее в малки колонии върху старите смърчови клончета. Много често срещан вид в смърчовите насаждуения. Този вид като продуцент на мана има по-малко значение. Мана образува от средата на май до средата на юли, като пчелите слабо събират тази мана./От в. Пчела и кошер