За правилното зазимяване на дърветата за предстоящия зимен покой на първо място са небходими наторяването и обработка на почвата на плододавалите през годината градини. Плодовата реколта извлича от почвата големи количества хранителни вещества, които овощарите трябва да попълнят. Торенето може да бъде максимално ефективно само, ако е съчетано с другите агротехнически мерки през вегетацията като обработка на почвата, напояване, растителна защита и др.
Основното торене на плододаващите градини трябва да се направи още преди да са настъпили големите есенни валежи и застудявания. То може да е както с органични, така и с минерални торове, но най-добро е органо-минералното торене.
Препоръчва се внасянето на оборски тор, суперфосфат и калиев сулфат да се прави през 3 години, а азотът на две-три подхранвания през годината, като последното е през есента. Общото количество на органичните и минерални торове се определя на базата на листни анализи, съобразявайки се с климатичните условия, овощния вид, подложката, възрастта на дърветата и други. При липсата на такива данни ориентировъчно се препоръчват следните дози: 3-5 тона оборски тор, 20-40 кг троен суперфосфат и 20-30 кг калиев сулфат на дка.
Торовете се разхвърлят равномерно в междуредията на овощните градини и се заорават с есенната оран.
При младите и плододаващи овощни градини, поддържани в черна угар, е за предпочитане дълбоката обработка да се прави веднъж годишно – с есенна оран. Дълбочината й се съобразява преди всичко с разположението на кореновата система на овощните дървета. При силнорастящи семенни подложки и леки по механичен състав почви дълбочината може да достигне 18-20 см. При умерено растящи подложки, тя се намалява до 14-16 см. При слаборастящи подложки с плитко разположена коренова система и почви с тежък механичен състав, дълбочината й е около 10-12 см или през годините, когато не се извършва запасяващо торене, оранта може да се замени с дискуване. Колкото по-качествено е извършена оранта, толкова ефектът е по-голям. За да се избегне уплътняване на подорния хоризонт, дълбочината на оранта трябва да се променя, като едната година се увеличава малко, а през следващата се намалява. Удълбочаването трябва да се прави много внимателно, за да се избегнат големи повреди на корените. В близост до дърветата се оре най-плитко, така че да не се засягат по-дебелите корени, а в средата на междуредията се обработва най-дълбоко.
С основната есенна обработка на почвата се заорават не само внесените торове, но и окапалите листа, които са носители на различни болести и неприятели, като по този начин се унищожават и част от вредителите. Тя допринася и за намаляване на заплевеляването - семената на плевелите се заорават по-дълбоко в почвата, с което се затруднява поникването им, а при вегетативно размножаващите се видове се потиска развитието им. Есенното обработване на овощните градини улеснява вегетационните обработки през следващата година. То подпомага и проникването на въздух до по-дълбоките почвени слоеве и подобрява както въздушния, така и топлинния режим на почвата. Ако овощните градини не са обработвани продължително време, есенната оран трябва да се прави внимателно и на по-малка дълбочина, която постепенно да се увеличава през следващите години.