Истинското сирене ще е само от мляко, покриващо летвите на ЕС. Търсят се варианти за подпомагане на хората с по 2 - 4 крави

[B%][I%]- Г-жо Славова, Българският институт по стандартизация вече публикува стандартите за киселото мляко и сиренето. Какво ще гарантират те на потребителите?[%I][%B]
- За разлика от другите браншове, въвеждането на БДС стандартите за мляко, сирене и кашкавал бяха предложени от бизнеса на МЗХ, НВМС и Института по стандартизация. По наше настоаяване още в началото на 2009-а година бяха създадени работни групи в Министерство на земеделието, в които влизаха широк кръг представители, както от МЗХ, НВМС, ДВСК, Института по стандартизация, представители на патентното ведомство, Министерство на икономиката, фирми от бранша и "Ел Би Булгарикум" като единствено държавно предприятие, което е хранилище на българските закваски. Изходната точка бе стандарта от 1982 година. За момента готов е стандарта за кисело мляко, а само преди дни бе публикуван и този за българското бяло саламурено сирене. Предстои изготвянето на стандарт за кашкавала.
Новото е, че стандартите вече включват технологичния процес. Сиренето трябва да зрее при температура от 10-12 градуса, процесът на зреене е 45 дни за кравето сирене и 60 дни за овчето, козето и бивилското. Парчетата му трябва да са "добре оформени, умерено солени, а на вкус - "млечно кисели". Уточнен е дори цветът на саламурата на истинското сирене - "бледозеленикъв".
Освен това в стандарта е залегнала традиционната българска технология и продуктите ще имат този традиционен вкус, на който сме свикнали. Например стандартът ще е гарант, че в 1 кг сирене се влагат не по-малко от 6-7 литра мляко, никакви растителни мазнини. Задължително на кофичката трябва да се изпише "Българско кисело мляко" и ще се направи от сурово краве мляко. Допуска се влагане на сухо мляко до 20%, но тогава продуктът ще се казва само: "кисело мляко", а не "Българско кисело мляко".
Новият стандарт е съобразен с нормите на ЕС за качествено мляко - 100 000 микроорганизми.

[B%][I%]- Но в България млякото отговарящо на нормите на ЕС е в недостиг, веротно 30-40% от произвежданото у нас?[%I][%B]
- Нещата се подобряват. Суровото краве мляко, отговарящо на нормите на ЕС вече е около 50%. Голяма част от българските млекопреработвателни предприятия, които имат и собствени ферми, със сигурност произвеждат качествено мляко. Друга част от тях могат спокойно да купуват качествена суровина от други държави на ЕС. Новият БДС за кисело мляко и сирене няма изискване от къде е суровината, но задължително, то трябва да бъде направено от български закваски, по българска технология. Именно заради уникалните ни закваски се гарантира традиционния "млечно кисел вкус". Той се получава от бактерии "лактобацилус булгарикус" и "стрептококус термофилус". Ако първата е в по-голямо количество млякото ще е по-кисело, ако е обратното по-сладко. Стандартът позволява производителя сам да решава това съотношението, но по принцип за разлика от години сега се търсели не толкова киселите млека.

[B%][I%]- Каква ще е съдбата на сиренето от растителни мазнини?[%I][%B]
Бяло саламурено сирене може да се нарича само сирене направено по новия БДС. Такъв продукт, направен от растителни мазнини, не може да има на етикета думата "сирене". Фирмите могат да го кръстят крем, деликатес или направо с някоя марка. В момента, например са много модерни старите български имена. Логото ще е син квадрат с бели букви БДС.

[B%][I%]- Кой ще проверява дали продуктите са направени съгласно стандартите?[%I][%B]
- Избраният орган за съотвествие е Националната ветеринарномедицинска служба. Ние от самото начало настоявахме да е независим орган от технолози и експерти. Например Университета по хранителни технологии в Пловдив. Надяваме се, че това ще стане докато се създаде Агенцията за храните. Нашето мнение е, че всички фирми, които искат да сложат логото БДС трябва да преминат през процедурата на сертификация. Смятаме освен това, че е редно на отделни щандове да има продукти по БДС и за всички други продукти, направени от растителна мазнина. Такава е практиката в Португалия, Франция, Италия. Потребителите трябва да знаят, че тези качествени продукти ще са с по-високи цени.

[B%][I%]- Млечните фирми трябва ли да плащат такси, за да ползват стандартите?[%I][%B]
Стандартът за кисело мляко се продава от Българския институт по стандартизация и струва 32.40 лева. Отделно от това България е защитила още през 1974 г. марката българското кисело мляко като "наименование за произход", т.е. за продукт, чиято уникалност идва от географската среда и на човешкия фактор. Затова всички производители в страната могат да се регистрират като ползватели на наименованието. Вписването става в Патентното ведомство и струва 300 лв., а таксата е еднократна. До момента само държавната "Ел Би Булгарикум" и през м.г. "Зоров-97" са вписани като ползватели на наименованието за произход "българско кисело мляко".

[B%][I%]- Частно практикуващите ветеринари алармират, че няма никакви гаранции, че в млякото няма антибиотици?[%I][%B]
- Всички млекопреработвателни предприятия се модернизираха и изпълниха хигиенните изисквания на ЕС. При постъпване на мляко се правят проби и ако се установят антибиотици, то се връща.

[B%][I%]- Като говорим за суровото мляко редица фермери недоумяват защо малките стопанства с по 1-2 крави бяха отрязани от субсидии за глава животно, след като те са най-много?[%I][%B]
- Както знаете до края на 2011 г. собствениците на тези стопанства могат да ги модернизират и превърнат във ферми. Истината е, че субсидиите за глава животно не са европари, а национални доплащания и има недостиг на средства. От Министерство на земеделието ни запознаха със агростатистика, представена в таблица, която показва кои са най-рисковите сектори. Стопанствата бяха разделени в зависимост от броя на животните. Например - от 0 до 9, от 9 до 20 и т.н. Оказа се, че най-рискови са от 9 нагоре. Тези стопанства хем наистина искат да се наложи на пазара, хем им трябва парична подкрепа, за да стане това. Вероятна затова се подкрепят само тези производители.
Радваме се, че още в самото начало министерството прие някои от нашите идеи. Това беше разграничението, че във фермерството и млечното животновъдство В България има дуализъм. Първо, все още са малко на брой фермите с по-голям брой животни, работещи по европейски стандарти. От другата страна са многобройни стопанствата с три - четири крави. Млякото за тези стопанства не е бизнес, а носи само доход за оцеляване на семейството. Ние се опитахме да разясним тези тенденции и в Брюксел пред Генарална дирекция "Земеделие", защото това е специфична ситуация, различна от другите държави в ЕС. Именно затова тези две тенденции се нуждаят от различни мерки за подпомагане.

[B%][I%]- Какви конкретно мерки предлагате за хората с по 2-4 крави?[%I][%B]
- Предложихме да има различен подход към фермите с по-малък брой животни, които са в планинските региони и тези, които са в равнината. Затова предложихме чрез Програмата за развитие на селските райони да се субсидира изграждането на общи подвижни мобилни зали, за които да отговарят кметовете на населените места и там да се извършва доенето два пъти на ден, за да се постигне европейското качество на кравето мляко. Това е за равнинните региони.
Имаме предложения и за планинските райони, дори сме говорили с представители на Швейцарското посолство за един съвместен проект. В момента в МЗХ се разработва наредба за развитие на млечното животновъдство в планинските региони и се надяваме част от проблемите да бъдат разрешени.

[B%]Визитка:[%B]
Диляна Славова е завършила английска гимназия в Пловдив, след това политически науки в СУ "Климент Охридски" със специализация по международни отношения. Била е ръководител на направление "Международни организации" в БТПП, работила е по проекти на Световната банка. Председател е на Националната асоциация на млекопреработвателите и изпълнителен директор на Националния млечен борд. Представител е на България в групата за високо ниво по млякото в ЕК. Участва в новосъздадения консултативен съвет към министъра на земеделието.

Петър Войков