Икономическата целесъобразност на различните способи за напояване

По цял свят напояваните земи се смятат за елитни. Днес, на напояваните територии, които заемат 17 на сто от цялата селскостопанска земя по света, се произвеждат почти 40 на сто от всички хранителни продукти. Благодарение на наповянето добивите на селскостопанските култури нарастват в пъти, става възможно получаването на няколко реколти в годината, намалява се необходимостта от разораването на допълнителни площи.
[B%]Правилната стратегия[%B]
Как да се избере правилната стратегия и тактика на напояването в стопанството? Това зависи от редица фактори. Трябва да се веме под внимание следното:
- почвено-климатичните условия в района;
- хидрологичните свойства на геологичния пласт;
- видът и сортът на отглежданите култури;
- капиталните разходи за създаването и поддържането на напоителната инфраструктура;
- ежегодните разходи за експлоатацията.
За анализа на производителността на системите се използва количествения показател норма на оросяването. Необходимата норма на оросяването зависи от показателя на евапотраспирацията.
Евапотранспирация (ЕТ) е сумарното изпарение на влага от повърхността на листата в резултат от дишането на растенията и от повърхността на почвата. Големината на ЕТ зависи от факторите на околната среда и характеристиките на растенията и се повишава при увеличаването на слънчевата радиация, температурата и скоростта на вятъра, а също и при развитието на листната повърхност. ЕТ намалява с увеличаването на относителната влажност на въздуха. процесът на оросяването трябва да попълва разходите на влагата при изпарението.
Обикновено напоителните системи се проектират така, че да осъществят за 24 часа доставянето на обема на вода, равен на максималния показател на ЕТ в конкретната местност за конкретната култура. В някои случаи се провежда влагозапасяващо поливане, целта на което е да се създадат запаси на влага в почвата за няколко дни. В този случай трябва да се вземе под внимание съдържанието на влага в по-дълбоките почвени пластове. Най-голяма ефективност на иригацията може да се постигне, ако се разполага със собствена метеорологична станция и датчици за почвена влага в различни краища на полето.

[B%]Способи на напояване[%B]
Съществуват следните иригационни способи
[B%]НА САМОТЕК[%B]- поливната вода по бразди (канали) се подава към оросяваните култури. Преимущество: не са необходими високотехнологични материали. Недостатъци: неикономично изразходване на поливната вода, неравномерно поливане по участъка (50 на сто), големи загуби на вода. Задължително е изравняването на участъка, периодично възниква необходимост от провеждането на защитни мероприятия за предотвратяване на засоляване на почвата. Постоянна работа – защита на почвата от ерозия.
[B%]ЗАЛИВЕН[%B] – поливната вода се подава на определен участък чрез пълното му заливане. Недостатъците са както и при предишния начин. Освен това, силно се уплътнява почвата, образува се кора, необходимо е много голямо количество вода, няма възможност за внасяне на средства за растителна защита и торове. Въпреки, че този начин на оросяване традиционно се смята за евтин, трябва да се имат предвид поддържането на надземната инфраструктура.
[B%]ДЪЖДУВАНЕ[%B] - В зависимост от типа на машините, използвани за доставянето на водата до растенията, се различават следните видове дъждуване:
- Дъждуване с използването на самоходни кръгообразни машини с голяма работна ширина - най-разпространения начин в индустриалното селско стопанство поради ниските разходи за труд и възможността за работа на големи площи почти при всички селскостопански култури. Машините могат да работят при склонове с наклон до 15 градуса. За дополиването на ъглите на полето се използва специално устройство – крило за дополиване на ъгли. Благодарение на равномерното разпределяне на влагата, този способ за поливане е подходящ за едновременно внасяне на средства за растителна защита и торове през напоителната система.
- Дъждуване с използването на самоходни линейни машини с голяма работна ширина, също доста разпространено в индустриалното земеделие. Машината може да използва вода от тръби и от открити канали. В сравнение с предходният метод, този е по-трудоемък, но и с по-голям коефициент на използването на площта на полето (до 99 на сто). Този вид поливане също е подходящ за едновременно внасяне на торове и препарати.
- Дъждуване от самоходна макара с въздушна струя. Този метод за оросяване е предпочитан на фермерските поля, които едва започват да въвеждат напояването. Като правило, шасито на машината има двигател с вътрешно горене за задвижването и. Дъждовалният напоителен апарат на машината работи под голямо налягане, изисква големи разходи на труд. Необходима е голяма площ за придвижването на машината в работен режим по полето. Вятърът оказва голямо влияние върху равномерното поливане.
- Дъждуване от преносими тръби. Този метод изисква големи разходи на труд за преместването на тръбите на поредните позиции. Затруднено е прилагането във втората половина на вегетацията, когато тревостоят става твърде висок. Този способ е неприложим при високостъблени култури.
- Дъждуване от тръбопроводи на колела. Също изисква значителни разходи на труд и е неудобен с това, че определен участък се полива в продължение на няколко дни. Способът е неподходящ за участъци с труден релеф и високостеблени култури.

[B%]Капково напояване[%B]
С помощта на пластмасови тръби водата се довежда директно до корените на растенията. Използва се най-често за оросяването на многогодишни култури, градини или култури с висока рентабилност. На маркучите има отвори – емитери, които са устроени така, че водата от тях да изтича под формата на капки с интервал 10-20 секунди. Това е достатъчно, за да се образува около растението в почвата постоянно влажно петно с диаметър 25-35 см и дълбочина до 40-50 см. Преимущество е икономичното разходване на водата. Недостатъци: изисква големи разходи както инвестиционни, така и за всекидневно обслужване. За стабилна работа е необходима чиста вода с много ниско ниво на минерализация, иначе се налага често промиване на емитерите. При отглеждането на едногодишни култури, проблем са повредените при прибирането на реколтата тръби.

[B%]ИКОНОМИЧЕСКА ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ[%B]
Да разгледаме икономическата целесъобразност на няколко различни способа за напояване – дъждуване с кръгова машини, използването на крило за допълнително дополиване на ъглите, дъждуването с помощта на линейна машина, оросяване с помощта на макара с маркуч и капково напояване. Резултатите са представени в таблицата.

(Сп. „Новое сельское хозяйство”)