ПОЛЗИ И ОПАСНОСТИ

Маслодайните растения се отглеждат заради маслата, получавани от тяхните семена или плодове. Повечето от тях отделят по време на цъфтежа достатъчни количества цветен прашец и нектар, поради което представляват интерес и за пчеларството.

Слънчогледът, рапицата и други са много добри медоносни растения. Използването на маслодайните растения се отразява благоприятно както на пчелните семейства, така и върху добивите на плодове и семена от тях. Влошаването на енергийната и екологичната обстановка в цял свят принуди водещите страни (САЩ, Русия, Китай, ЕС и др.) да потърсят алтернативни източници, които да заменят отчасти традиционните горива и да запазят чистотата на заобикалящата ни околна среда. Вследствие на това пазарът на медоносните култури в световен мащаб се увеличи, което е причина за нарастването на площите на рапицата във всички континенти и в България. Значението на маслодайната рапица е многостранно. Рапичното масло има висок маслен рандеман. Полученото рапично олио е с доказани качества за здравето на човека. Добитият рапичен шрот е ценен фураж, поради голямото му съдържание на белтъчини и мазинини. Цъфналата рапица е отлично медоносно растение, източник на много цветен прашец и нектар.

Рапичното масло се използва в химическата промишленост за суровина и като енергиен източник за производството на биогорива. Ще нараства все повече значението на културата като белтъчен резерв за задоволяване на нуждите на хората, животните и пчелните семейства. Рапицата (Brassica napus) принадлежи към род Brassica, към който спадат още репицата, синапът и други култури, отглеждани като зимни или пролетни и основно като маслодайни. За да може да бъде получено високо качество на произведеното рапично зърно, в съвременната селскостопанска добра производствена практика се използват много добри рапични сортове и хибриди. Съцветието на рапицата е гроздовидно с многобройни разклонения, отрупани с жълти цветове.

Тя е отлично медоносно растение което се посещава активно от пчелите не само за цветен прашец, но и за нектар. Цветният прашец се отличава с висока биологична и хранителна стойност. Рапицата цъфти рано напролет, в продължение на 30-40 дни, точно когато пчелните семейства имат голяма нужда от цветен прашец и нектар за тяхното пролетно развитие. Не рядко добре подготвените семейства успяват да внесат в гнездата много нектар, който преработват в мед. При ползване на целенасочено пчелоопрашване добивите от рапицата се повишават във всички случаи с 40-50 на сто! За да бъде пълноценен ефектът от тази дейност на пчелите е необходимо на 10 декара рапица да се осигуряват по 3-4 пчелни семейства, като се поставят на групи при разстояние от 600-700 метра една от друга в самите посеви. Медът от рапица има бял, понякога жълт цвят, приятен аромат и сладък вкус. Бързо кристализира, трудно се разтваря във вода. При продължително съхранение вкисва. Има добри хранителни, профилактични и лечебни качества. Цветният прашец от рапица се използва за лечение на верикозни вени и за подобряване на общото състояние на болните хора.

Все по-разширяващите се площи с маслодайна рапица в страната ни завари пчеларите неподготвени относно прилагането на ДПрПП при отглеждане на пчелнтите семейства при наличие в близост до пчелините на тази култура и опасността от евентуално настъпване на химически токсикози при провеждане на растителнозащитни мероприятия. Необходимо е да се знае, че в периода, когато цъфти рапицата (началото на пролетта) източниците на цветен прашец и нектар в заобикалящата пчелните семейства околна среда са много оскъдни. Като добро медоносно растение, тя предоставя възможност на пчелите да пренесат в кошера си големи количества цветен прашец и нерядко и нектар. Вследствие на тази им дейност за кратко време настъпва изпълване на повечето плодникови пити с цветен прашец и блокиране работата на пчелните майки а понякога се запълват и магазините (корпусите) пити с рапичен мед. В такива случаи е необходимо незабавно да се извади една част от плодниковите (корпусните) пити, пълни с цветен прашец и на тяхно място да се поставят рамки с восъчни основи за градеж. Отнетите пити с цветен прашец се напудрят с пудра захар и се подреждат в магазините (корпусите), като се оставя празно пространство между тях от 2,5-3 см. Така напълнените магазини (корпуси) се нареждат един над друг и се съхраняват при температура около 10°С в сухи, проветриви и недостъпни за пчели, оси и гризачи помещения. Магазинните (корпусните) пити с рапичен мед след запечатването им трябва своевременно да се изцентрофугират. Ако това не се прави, вследствие на бързото кристализиране на този вид мед е невъзможно по-късно да се извлече поради втвърдяването му като цимент. По този начин ще се предизвикат големи икономически загуби от нереализирана пчелна продукция и разстройване на нормалната жизнена дейност на пчелните семейства. Не трябва да се забравя, че площите с маслодайна рапица подпомагат бързото развитие на пчелните семейства и подготовката им за акациевата паша. В много случай, при подходящи климатични условия и налични силни пчелни семейства, рапицата се явява като първа главна пчелна паша. А това не е маловажно.
Друг голям проблем при отглеждането на маслодайна рапица е евентуалната опасност от отравянето на пчелите, поради провеждането на растителнозащитни мероприятия срещу вредителите по време на цъфтежа на тази култура. В този период рапицата не рядко бива нападана от рапичния цветояд, който се храни предимно с цветен прашец и същевременно поврежда плодника на цвета. В такива случаи срещу този и други вредители се използват разрешените инсектициди. Ежегодно Националната служба за растителна защита помества в интернет и специализираните издания годишния списък за разрешените за употреба инсектициди в Република България. През последните няколко години в различни райони на страната ни настъпиха тежки химически токсикози по време на цъфтежа на рапицата. Явно причина за това са неспазвнането на законодателните изисквания от арендаторите, кметските органи по места и пчеларите при третиране на маслодайната рапица с инсектицидни продукти.

В издадената Наредба № 15 (ДВ бр. 47 от 2004 г.) подробно са описани мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. От моят почти 40-годишен опит като вещо лице мога да посоча, че основните причини за настъпване на химически токсикози по пчелите са следните - недобро познаване на горепосочената наредба; прилагане на неразрешени от от НСРЗ инсектициди; водачите на наземна техника е екипажите на въздухоплавателните средства не винаги спазват защитните зони, допускат пропускаемост на устройството за затваряне на дюзите за разпроскване; приготвянето на работните разтвори и зареждането само на определените за целта площадки; изискванията за използване на наземна и авиационна техника - скорост на вятъра, температура на въздуха, време на третиране с инсектициди и др. Не винаги навреме се изпращат уведомителните писма от възложителя до кметството. От своя страна кметовете не винаги са в състояние да уведомяват пчеларите, които не живеят в населеното място. Много често пчеларите не поддържат пряк контакт с арендаторите и не проявяват интерес към плановете им за растителнозащитни мероприятия.

За да има успех при ползването на маслодайната рапица, като много добра медоносна култура е необходимо пчеларите да предпазват пчелните си семейства от химически токсикози! От в. Пчела и кошер