Как да управляваме резистентността при плевелите

Заради плевели до 40 на сто от реколтата може да бъде изгубена. Ефективното действие на препаратите възпрепятства развитието на резистентност при плевелите. Приоритетите при създаването на нови хербициди е управляването на резистентността.

Условията на борба с плевелната растителност през последните години претърпяха съществени изменения. Опростените схеми на сеитбооборота и консервиращата обработка на почвата поставят сериозно изпитание пред избора на използваните хербициди.

Освен това европейските регулиращи органи повишиха изискванията си при разработката на нови препарати. В Германия например възникна сериозна дискусия около проблемните плевели като лисича опашка и метлица. Изследванията за пореден път потвърдиха колко е важно да не се пренебрегват новите активни вещества.

[B%]МИЛИОНИ ДОЛАРИ ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ[%B]

Изследванията за селективност са неотменна част от процеса на създаване на нови препарати. Това, което на пръв поглед е очевидно поставя пред експертите в областта на защитата на растенията сложни въпроси: какъв е механизма на действие на този или онзи хербицид и как отличава културното растение от превелите. Отговорът съвсем не е лесен, тъй като и културното растение и плевелът могат да се отнасят към едно и също семейство и да имат сходна физиология.

Ето защо учените търсят такава субстанция, която с по-голяма точност да може да отличи полезното растение от плевела. Лидерите на международния пазар на средствата за растителна защита всяка година отделят между 10 и 15 на сто от оборота си за изследвания и търсене на „антидот” – т.е. защитник на полезните растения. Днес много от хербицидите се състоят от две или повече активни вещества.

Например в състава на хербицида ГРАНСТАР „Супер” на „Дюпон” влизат две активни вещества с различен механизъм на действие: трибенуронметил блокира биосинтеза на незаменимите аминокиселини изолевцин и валин, а вторият компонент – дикамба – нарушава деленето на клетките при чувствителните растения. Едновременното действие на двете вещества предпазва от появата на резистентни форми на плевелите.

Антидотът осигурява бързото включване на хербицида в процеса на обмяната на веществата при културните растения, като едновременно с това активното вещество се разлага и не може да прояви своето потенциално опасно действие. Антидотът действа и като катализатор, като подпомага синтеза на ензими, участващи в обмяната на веществата.

Според учените ензимите при културните растения и плевелите се различават толкова съществено, че ензимите при плевелите не реагират на антидот. Антидотът не само може да се прилага с различни хербициди, но и дава защитен ефект при различни култури. Той се използва при препаратите, предназначени за обработка на семената, при хербицидите с почвено действие и при пръсканията по време на вегетацията. Развитието на резистентност към хербициди е един от основните проблеми на съвременната наука. Въпреки добре развитите съвременни технологии явлението резистентност кара фермерите да са „нащрек”.

Причините са много: къс сеитооборот, продължително прилагане на един и същ хербицид, което създава натиск върху отбора на популацията от плевелни растения, ограничени възможности за алтернативни механизми за действие. Като пример можем да дадем зърнените култури, при които при 95 на сто от всички хербицидни обработки използват едва 5 известни механизма на действие. А когато става дума за борбата с полската лисича опашка, то приложимите механизми на действие остават 4.

При сеитбооборота на зърнените култури проблемът с житните плевели е още по-сериозен. Именно при тях преди 10 години бяха регистрирани първите случаи на резистентност към действието на хербицидите. През последните години този проблем все повече се изостря. Устойчивите биотопи на полската лисича опашка вече са разпространени във всички региони с обработваеми земи в Германия.

Същото важи и за някои други устойчиви житни плевели. Най-често се среща устойчивост към действието на ацетил-коензим-Акарбоксилаза (ACCase), нараства устойчивостта и към блокирането на ензима ацетолактатсинтаза (ALS). При това става дума за метаболитна устойчивост и за устойчивост „target’site”, т.е. към насоченото действие на хербицида.

В първият случай устойчивото плевелно растение е в състояние да прекъсне процеса на поглъщане на активното вещество на фитотоксичните метаболити. Вторият вид устойчивост е свързан с генетичната адаптация на растителния организъм, в резултат на която активното вещество престава да работи в определения участък, за който е предназначено. В лабораторни условия устойчивост към изопротурон рядко е била регистрирана, но в реални условия на полето, действието на съединението спрямо полската лисича опашка е незадоволително.

[B%]РЕЗИСТЕНТНОСТТА ПРЕМИНАВА ГРАНИЦИТЕ[%B]

Трудно може да се получи информация за разпространението на резистентността и нейните биологични характеристики. Основни са два въпроса: какъв е географския ареал на разпространение на резистентността и с какъв тип резистентност трябва да се сблъскаме. Ето защо големите химически компании, предлагащи свои препарати на националните пазари, се стараят да работят в тясно сътрудничество с местните фермерски организации, за да може да се ограничат последствията от развитието на резистентността.

Там, където като хербицид се използва само глифозат, развиването на устойчивост у плевелите към него става основен проблем. Така например, учените смятат, че след 10 години половината от площите в САЩ, където се отглежда царевица и соя и се обработва изключително с глифозат ще развият устойчивост и ще трябва да се търси друг хербицид.

[B%]ДА ПОСТАВИМ ДИАГНОЗАТА И ДА ВЗЕМЕМ ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ[%B]

Съществуват различни диагностични тестове за определянето на вида на устойчивост. Например, с помощта на диагностичните тестове на „Байер” може да се установи устойчивост от типа „target’site” (определя се изменението в състава на аминокиселините според мястото на действие на препарата в растението) или метаболитната устойчивост (измервайки степента на разпадане на хербицида в растението).

Първата полева кампания за диагностика на устойчиви генотипове при плевелните растения беше в Германия през лятото на 2009 година. Сега и двата вида резистентност може да се определят едновременно. Според резултатите от опитите фермерите могат да открият препоръките за конкретния участък от полето. При това беше получена оперативна информация за разпространението на резистентността в различните региони на страната. Тъй като за тестването са нужни проби от живи растения, изискванията към подбора на пробите са много завишени. Още през 2011 година подобни тестове ще бъде възможно да се правят в реална обстановка на полето.

[B%]ОТГОВОРЪТ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ[%B]

Още през 1989 година водещи компании, производителки на средства за растителна защита, основаха международния комитет HRAC (Herbicide Resistance Action Committee), който изучава явлението резистентност на растенията към хербицидите.

Целта на създадения комитет е да подпомага сътрудничеството и обмена на информация между представителите на промишлеността, правителството и производителите на селскостопанска продукция. За да изпълнява своята задача HRAC е изразходвал повече от 300 хил. долара за изследвания, свързани с управлението на резистентността, в Канада, Австралия и Европа, организира международни симпозиуми.

Създадени са специални работни групи в Латинска Америка, Европа и Индия. Комитетът извършва огромна изследователска работа, поддържа и обновява базата данни за гъстотата на срещаната плевелна растителност и за устойчивостта им към действието на хербициди./www.weedscience.org