Отглеждане на прасета, родени през есенно-зимния период

През влажните есенни и студените зимни месеци могат да се отглеждат големи и здрави прасила, както и пррез пролетните месеци. Най-важното условие за това е свинете и прасетата да се отглеждат в сухи, топли, запазени от въздушни течения помещения. Освен това е необходимо боксовете преди всяко опрасване да се дезинфекцират със сода каустик (2-3 на сто) и да се измажат с 10-12-процентов варов разтвор. Изкъпват се и свинете преди вкарването им в родилния бокс.

При самото опрасване гледачът присъства от самото начало до изхвърлянето на плацентата. Всяко прасенце след раждането се избърсва много добре със суха кърпа, за да не остане околоплодна течност по тялото му. Установано е, че изпаряването на околоплодната течност, останала по тялото на новороденото прасенце, намалява телесната му температура с 1-2oC, а през първите дни от живота си прасенцата нямат развита терморегулационна способност.

Прасенцата се поставят на отделно място с постеля от сухха слама, дървени стърготини и др., но винаги да имат достъп до майката. При някои нервни и неспокойни майки, особено първескини, се налага прасанцата да се държат през първата седмица в сандък. В такъв случай е необходимо да се пускат при майката от ръка 12-16 пъти в денонощие, за да сучат. Първите три-четири прасенца се поставят да бозаят, за да не изпитат глад.

Приемането на коластра веднага след раждането е важно условие за борба срещу ранната им смъртност. Необходимо е в мястото за лежане да се осигури температура на въздуха минимум 1618 градуса, за да могат прасенцата спокойно да лежат и спят. За препоръчване е при възможност да се монтира над мястото за лежане лампа с инфрачервени лъчи. Тя се поставя на 60-70 см от пода. Необходимо е лампите да се пазят от накапване с вода или допир от свинята майка. Само за 2-3 дни прасенцата привикват да лягат на осветеното място, като го напускат само при бозаене и разходка.

По такъв начин се намаляват загубите от смачкване, защото прасетата не са в постоянен контакт с майката. Обикновено облъчването продължава до 4-5-седмична възраст на прасетата. След втората седмица лампите се повдигат на 100 см и се изключват за няколко часа от денонощието, обикновено по обедните часове. Необходимо е да се следи поведението на прасенцата под лампата. Ако бягат и лягат в страни от освтеното място, им е топло.

Ако се трупат на куп под осветеното леговище - им е студено. Една седмица преди отбиването на прасенцата, ако няма инфрачервени лампи в боксовете за отбити, е необходимо да се прекрати облъчването им с лампите. В бърложката на прасенцата се поддържа следната температура на въздуха: до 7-дневна възраст - 25-30oC оптимална и 16oC минимална; от 8-21-дневна възраст 18-25oC - оптимална и 15oC минимална; от 22дневна възраст до отбиването - 15-18oC оптимална и 1oC минимална. По-високите температури на въздуха (над 33oC) предизвикват изпотяване и пневмонии при бозайниците.

Ниските под 14oC забавят растежа на прасетата. Особено внимание трябва да се отделя на чистото поддържане на постелята, където лежат майките и прасетата. Тя трябва да бъде винаги суха. От честото уриниране тя се овлажнява бързо и възможностите за простудяване на бозайничетата са много големи. Необходимо е постелята на мястото за лежане да се сменя през първата седмица 4 пъти в денонощието.

Най-добре е в бокса кърмачката да се отглежда във фиксатор. Ако няма такъв, необходимо е да се постави метална тръба (цанга) на разстояние 20 см от пода и стената за предпазване на прасетата от смачкване. Здрави и добре развити прасета може да се отгледат ако се предпазят от диарии през кърмачия период. Найчесто , когато прасетата се отглеждат затворено на твърд под те заболяват от анемия, която се проявява като бяла диария след едноседмична възраст. Тази анемия се дължи на липсата на желязо в млякото на майките.

За да се предпазят от анемия на прасенцата им се дават специални разтвори, или се инжектират с миофер, декстофер и други. След втората седмица от раждането на прасетата започват да не им достигат хранителните вещества от избозаното мляко. Необходимо е прасенцата да се подхранват с концентрирани смески.

При наличие на собствени фуражи се приготовлява смеска със следния състав: царевица – 40 на сто, ечемик – 30 на сто, пшеница – 10 на сто, пшенични трици – 10 на сто, слънчогледов или соев шрот – 8 на сто, креда – 1 на сто, сол – 1 на сто. По-добре е да се използват смески от фуражните заводи - № 11 и 12. Освен това може да се използвант биоконцентрати (биостартери), размесени с царевична или ечемичена ярма в съотношени 1/3,5. При хранене на смески от собствени фуражи може да се прибавят премикси от 2-5 на сто. Те са с различен състав и съдържат предимно витамини, лизин, метиомин, микроелементи и ароматизиращи вещества. Смеските се дават на воля в сухо състояние чрез автомати. По-добре е да се консумира от бозайничетата в кашообразно състояние, като се залага от 4 до 2 пъти в денонощие. Отначало прасетата изяждат от смеската не повече от 5060 грама на глава дневно.

Към края на бозайния период изяждат до 500 грама на глава на ден. Важно условие за тази консумация е смеските да се съраняват в отделно помещение или бункер. През зимния перод на прасетата може да се дават моркови, тикви, цвекло до 100 г на глава за денонощие. Друг източник на витамини за прасетата са прорасналите зърна от ечемик, овес, царевица. Препоръчително е да се слага в смеската до 5 на сто люцерново сенно брашно. То трябва да е приготвено от окосена люцерна преди цъфтежа. Вместо люцернево сено по-добре да се слага смляна сушена коприва. Ако не разполагат с посочените възможности свиневъдите трябва да прибавят допълнително в смеската, която приготовляват, рибено масло от 2 до 5 грама дневно на глава.

При изкарване на свинете майки навън в двора не бива да се допуска да газят в дълбок сняг продължително време. В такъв случай цицките може да се възпалят, млякото в тях да се промени и прасенцата да получат опасна диария. Също е опасно, когато майките при излизането се изцапат с кал и нечистотии. Ако не се почисти вимето преди влизането при прасенцата, се получават тежки храносмилателни разстройства. През зимния перод новородените прасенца от двадесетдневна възраст се пускат навън в двора. Необходимо е да привинат постепенно със стоенето навън, като в първите дни се пускат по 15-30 минути. След една седмица те могат да се държат навън по 1-2 часа преди и следобяд.

Не бива де допуска стоенето навън, както на прасенцата, така и на майките им при студено и ветровито време. От студения вятър кожата около ушите, корема и слабините се зачервява и напуква. Необходимо е в такъв случай напуканите места на кожата да се намажат неколкократно с мас. Мъжките прасета се кастрират между 2- и 3седмична възраст. Прасетата се отбиват при 30-50-дневна възраст при живо тегло над 7 кг. В личните ферми е препоръчително да се изполва максимално (до 50 дни) млечността на кърмачките. Прасетата се отбиват от кърмещата свиня постепенно в продължение на 4-5 дни, за да се избегнат маститните възпаления на вимето. Влагата в помщенията е най-големият враг на свинете при отглеждането им през зимата.

При излишна влага прасетата заболяват най-често от диарии, пневмонии и много от тях (40-50 на сто) умират до 34- месечна възраст. Останалите от такива прасила не се развиват като пълноценни животни. За избягване на излишната влага в помещението е необходимо да не се разлива вода, храненето и поенето на майките да става по възможност навън в двора. Свинете могат да се привикнат да се изхождат навън точно в определени часове на денонощието. Всички тези грижи, заедно с внимателния подход и правилното хранене на кърмещите майки и прасета, осигуряват отглеждането на здрави и многобройни прасила през есенно-зимния период. От в. Гласът на фермера