В последните 2-3 десетилетия в нашата страна се усвоява нова житна култура ТРИТИКАЛЕ, непозната както за земеделските стопани и специалисти, така и за вредните насекоми. Един от важните проблеми при внедряването на нова растителна култура е да се разкрият закономерностите при заселването и от вредни насекоми, процесът на формиране на полезната ентомофауна, тяхната числена динамика в посевите при отглеждането на различни сортове, прилаганата технология на отглеждане, както и причиняваната вреда от най-агресивните видове неприятели и възможности за тяхното контролиране.
Проучванията върху формирането на ентомофауната при тритикале бяха проведени в Държавния земеделски институт край Генерал Тошево с 4 сорта от двата типа тритикале, от които три са създадени в този институт от селекционера Стоян Цветков по времето когато институтът се наричаше „Институт по пшеницата и слънчогледа”.
От НИСКО СТЪБЛЕНИЯ ТИП ТРИТИКАЛЕ ЗА ЗЪРНО се наблюдаваха 2 сорта: Мекситол /Т-М-АД161-4/ и Мапаче /АД-8/. И двата сорта се отнасят към 42 хромозомното тритикале. Те се характеризират с ИЗПРАВЕНА РОЗЕТКА в периода на листообразуването и с височина на стъблото между 105-110 см.
От ВИСОКО СТЪБЛЕНОТО ТРИТИКАЛЕ ЗА ЗЕЛЕНА МАСА се наблюдаваха също 2 сорта: ТАД-17-423 А и Т-АД-17-502, които спадат също към 42 хромозомните тритикале, но се характеризират с ЛЕЖАЩА РОЗЕТКА и с височина на стъблото между 165-180 см. Резултатите от заселването на сортовете тритикале от насекоми се сравняваха с тези от широко разпространените в този период сортове мека зимна пшеница, в т.ч. Добруджа 1 , Садово 1 и Вега с характерна изправена розетка. Oт в. Гласът на фермера