Сериозен недостиг на фуражи очаква европейските животновъди

Организации на земеделски производители, месопреработвателната и хранителната промишленост предупреждават, че до няколко седмици европейските фермери ще бъдат изправени пред „сериозен недостиг” на фуражи за животновъдството заради „нулевата толерантност” на ЕС към неоторизирано съдържание на ГМО във вносните фуражи и храни.
Според най-авторитетната европейска организация на фермерите, Copa-Cogeca, задължението да се използват само суровини без наличие на ГМО ще увеличи с почти 1 млрд. евро разходите по отглеждането на животни за тази година. Разходите за индустрията, произтичащи от строгите европейски правила и преустановяването на вноса на соя от САЩ се оценяват от Coceral, Европейската асоциация на фуражната индустрия FEFAC и Асоциацията на преработвателите на храни CIAA между 3,5 и 5 млрд. евро.

Междувременно стана ясно, че през последните месеци около 200 000 т. соя са били блокирани на европейските пристанища поради наличие на следи от два сорта генно модифицирана царевица, обявена за безопасна от изследователския орган на Европейската Комисия, но все още неодобрена от страна на някои държави-членки. Предполага се, че замърсяването е причинено от прах в пристанищните складове и товарни системи, което означава, че на практика не е било възможно да се предотврати. В края на август обаче търговци започнаха доброволно да се отказват от вноса на соя от САЩ, за да си спестят проблеми с митническите власти.

“Ако скоро не решим проблема с нулевата толерантност, ще трябва да преустановим целия внос на соя. Индустрията на ЕС може да се изправи пред недостиг на соево брашно от около 4 млн. т. и на соево масло от около 1 млн. т. , което ще се отрази на цялата хранителна верига”, заявява Клаус-Дитер Шумахер, президент на Coceral (търговската група, която представлява европейските производители на зърно и храни), цитиран от Ройтерс. „Слабата реколта в Аржентина и Бразилия през тази година означава, че ЕС ще трябва да внесе около 5 до 6.5 млн. т. соя за периода октомври 2009 г. - март 2010 г. “, добавя Шумахер. За целта обаче ЕС трябва да се откаже от политиката на „нулева толерантност” и да адаптира правилата за съдържание на ГМО във внесените количества соя - САЩ са един от най-големите производители на генно модифицирана царевица и следи от нея постоянно се откриват в доставките за ЕС.
При настоящите правила на ЕС това на практика означава преустановяване на вноса. Степента на самозадоволяване на ЕС с протеинови източници за животинските фуражи е по-малко от 25%; останалото нужно количество се внася предимно от страни като САЩ, Бразилия и Аржентина, където употребата на генно модифицирана соя се очаква да нараства.

На фона на тези тревожни сигнали Аgra Europe Weekly цитира еврокомисарят за земеделието и развитието на селските райони Мариан Фишер Боел, която на заседание на Комисията по земеделие на Европейския парламент казва, че страните-членки на ЕС трябва да „поемат своята отговорност” и да подкрепят спешни мерки за излизане от задънената улица на неоторизираното съдържание на генно модифицирани организми (ГМО) във вносните соеви продукти и призовава за по-активни действия на фона на колебанията в равнището на вноса на соя, лошата реколта в региони, където тази култура се отглежда традиционно, и нарастващите опасения на европейските животновъди, че няма да е възможно да се гарантират доставките на необходимите количества фуражи.

Признавайки провала на провежданата от ЕС политика за „нулева толерантност” спрямо неразрешени примеси на ГМО, Фишер Боел изтъкна още, че 80% от соята, произвеждана в света, е генно модифицирана. Това означава, че Евросъюзът ще се сблъска със значителни трудности, ако продължава да настоява произвежданите от соя фуражи да не съдържат никакви ГМО освен няколкото разрешени биотехнологични сорта. „Тенденцията към употреба на ГМО при производството на соя в света няма да се промени”, предупреди Фишер Боел членовете на ЕП, пояснявайки, че промяната трябва да дойде от провежданата от ЕС политика, за да може да бъде избегнат сериозен недостиг на фураж.

Според Фишер Боел, ако ЕС не може да разчита на доставки на конкурентни цени, месното производство ще бъде унищожено. “При най-лошия сценарий ще се стигне до невъзможност да се плати цената за внесените протеинови продукти и нашите фермери ще трябва да излязат от бизнеса, като така ще се наложи да внасяме месо от страни, за което са използвани същите онези ГМО, забранени тук”, заявява служител на ЕК, цитиран от Financial Times.

Спорът за отказ от политиката на нулева толерантност в ЕС се развива на фона на протестите на европейските млекопроизводители в Брюксел, които настояват за по-голяма подкрепа поради продължителния спад в цените на млякото. Франция и други страни пък неколкократно поискаха финансова помощ за свиневъдите. Отпускането на финансова помощ едва ли ще се осъществи скоро, тъй като милиарди евро бяха вече отделени за сектора чрез извънредни спешни плащания и пазарни интервенции.

В същото време еко-лобисти настояват ЕС да се придържа към политиката за нулева толерантност, твърдейки, че ГМО са заплаха за биоразнообразието и представляват потенциална опасност за здравето. Според специалисти обаче търговията и индустрията просто не биха могли да оцелеят при политиката на нулева толерантност.

Усилено се търсят алтернативи на соята. Брашното и фуражното зърно от рапица, макар и не евтини, биха могли да заместят соята при фуражите за преживни животни. При птицевъдството обаче няма заместител на соевото брашно. Не съществува друг източник на протеини със същото качество и процентно съдържание на протеини. Птицевъдната индустрия обикновено се адаптира по-добре към промени в условията и според експерти при невъзможност скъпата соя да бъде заместена с други продукти, производителите ще прехвърлят разходите си напред по хранителната верига, което ще рефлектира върху цената за крайния потребител. Според някои анализатори покачването на цените на соята в Европа поради намаленото предлагане ще стимулира контрабандния внос от САЩ, което ще доведе до загуби за бюджета на ЕС, а това е недопустимо при настоящата икономическа и финансова криза.

Противопоставянето от страна на някои страни-членки на ЕС, като Австрия, Германия и Франция и др. неколкократно спъваше разрешаването на продукти, съдържащи генно модифицирани организми, иначе позволени от Европейската служба за качество на храните. Продължаващата съпротива на тези страни-членки както и провалът на опитите, използването на ГМО да се одобри на висше политическо равнище (Съвета на министрите) са считани за основни причини за наблюдаваното безизходно положение. Част от вината се приписва и на Европейската Комисия поради неуспеха на Генералната дирекция за защита на здравето и потребителите (DG Sanco ) да изработи график на адаптирането на правилата за „нулева толерантност”. В проведено през м. юли 2009 г. изследване на Съвместния изследователски център (JRC) , озаглавено „Световен обзор на новите генно модифицирани култури” се прогнозира бързо нарастване в световен мащаб на масово използваните генно модифицирани култури от 30 на 120 към 2015 г. Това ще постави ЕС пред още по-големи проблеми поради липсата на съответствие в разрешителните режими на ЕС с правилата на Световната търговска организация.

Производители, браншови организации и анализатори очакват с тревога развитието на ситуацията и за момента като че ли възможният изход е съветът на министрите да гласува колкото е възможно по-бързо оторизирането на вноса на повече сортове ГМ царевица, което би могло да стане най-рано през октомври.

Източници: Ройтерс, Financial Times, Agra Europe Weekly