Сензорни характеристики и състав на българския кориандров мед

Обследвани са сензорните характеристики и качествените особености на кориандровия мед, който до момента не е достатъчно подробно анализиран от нашите и световни учени. Той притежава характерен аромат, който представлява нещо средно между описвания цитрусов (лимонов) и анасонов аромат. Вкусът се описва като сладък с известен кисел оттенък, което се отдава на по-високата киселинност на този вид мед и на съдържанието в него на специфични, наскоро доказани съставки. В постера, наред с останалите качествени показатели се анализират и данните за необследвани качествени характеристики на кориандровия мед - инвертазна активност, електропровидимост и специфична оптична активност. Представена е и специфичната микроскопска находка на поленовите зърна при поленовия анализ на кориандровия мед.

Кориандърът (Coriandrum sativum L.) е едногодишно тревисто растение, което се използва широко като подправка в средиземноморската, индийската, латиноамериканската и близко- и далекоизточната кухня. Името на кориандъра - лат. coriandrum, за първи път е отбелязано от Плиний Стари, на гръцки е корианон (κορίαννον), сега колиандро (κόλιανδρο) и идва от корис (κόρις) - дървеница и анон (αννον) - анасон, което е свързано с мнимото подобие на миризмата на смачканите листа и на характерната миризма на дървеници.

Малко повече данни

Смята се, че кориандърът произхожда от областта на Средиземноморието и Югозападна Европа. Някои считат, че използването му е започнало още около 5000 г.пр.н.е., съществуват доказателства за употребата му още от древните египтяни. За това свидетелства както споменаването на растението в папируса на Еберс от 1550 г пр. н. е., така и откритите семена в някои пирамиди. Кориандърът е добре познат и в гръко-римския свят: съществуват писмени сведения, че бащата на медицината Хипократ го е използвал като лекарство. Плиний Стари споменава марината от кориандър и оцет като силно консервиращо средство за месо. Римляните разпространяват растението в Европа. Кориандърът се споменава и в библията - “манната беше като кориандрови зърна, бяла” (Изход 16:31).

Сега е известно, че всички части на растението могат да се консумират от човека, но пресните листа и сушените семена се използват най-често в кухнята. Листата и семената на кориандъра са били широко използвани в средновековната европейска кухня поради специфичната му способност да подобрява вкуса на развалените меса чрез „маскиране“ на вкуса на развалено. В днешно време пресните листа от кориандър са необходима съставка в много азиатски и мексикански сосове и зеленчукови пюрета. Популярен е в Латинска Америка и е съставка на мексиканското гуакамоле. Нарязани на ситно листа от кориандър се използват и за гарниране на различни ястия, но не бива те самите да бъдат готвени, защото топлината бързо унищожава аромата им.

Натрошените семена на кориандъра имат лимонов вкус. Описват го също като топъл, орехов, пикантен или дори портокалов. Смлените семена от кориандър са важна съставка на кърито. Кориандърът е важна съставка и на някои колбаси (наденици) в Германия, Холандия и Южна Африка.

Според Аюрведа кориандърът е подходящ за употреба от хора, които работят в трудни морално-психически условия. Той подобрява устойчивостта им спрямо дразнителите и спомага да понасят с търпение наглите, грубите и раздразнителни хора.

В нашата страна Стоянов и Китанов (1960) и Петков (1973), съобщават , че кориандърът е важен източник на пчелна паша. Растението се е срещало в по-големи масиви предимно в някои части на Южна България. Плодовете (семената) на кориандъра съдържат 0,25-1,25% етерично и 17-24% обикновено масло. От етеричното масло се получават продукти с аромат, използувани широко в парфюмерийната и козметичната промишленост. Обикновеното масло се използува при производството на сапун и за получаване на олейнова киселина, която се употребява в текстилната и полиграфическата промишленост. Целите семена намират приложение като подправката и в консервната и бонбонената индустрия. Кориандърът е добър предшественик за всички култури и е отлично медоносно растение.

По-нови изследвания на кориандровия мед у нас, които не необхващат всички качествени характеристики, са извършвани от Иванов (1973) и Атанасова и Кондова (2004).

Maghraby и Hassan, (2005) съобщават, че кориандровият мед притежава изразени имуностимулиращи качества и висока антиоксидантна активност, които се отразяват благоприятно на здравето на човека.

Неизвестно за повечето пчелари, включително и в нашата страна е и това, че кориандровият мед се отразява благоприятно и на здравето на пчелите. Добре е да се знае от пчеларите, че че кориандровият мед притежава доказана фунгистатична активност по отношение на причинителя на аскосферозата по пчелите - Ascosphaera apis. Поради тази причена се препоръчва подхранване на пчелите с кориандров мед, който може да има профилактичен и лечебен ефект при аскосферозата по пчелите (Larran et al., 2001). Oт в. Пчела и кошер