Рибните отпадъци може успешно да е използват при угояването на прасета. За храна на животните се използват предимно вътрешностите и хрилете, тъй като те са богати на незаменими аминокиселини, особено на лизин, витамини и микроелементи. Най-висок стопански ефект се получава, когато рибните отпадъци се дават в периода на растеж (20-80 кг живо тегло). Тогава организмът има най-голяма нужда от животински протеини. В Австралия е разработена схема за оползотворяване на тоновете отпадъци от рибопреработвателната промишленост, а получените продукти се използват за наторяване на нивите. Този „тор” е по-евтин и съдържа точно определена концентрация на фосфор. Не вреди на околната среда и обогатява почвата. В САЩ отбитите прасета през първия месец задължително получават по 2-3 на сто рибено брашно в смеските.
Много важно е рибните отпадъци да се съхраняват пресни или консервирани. Заедно с рибните отпадъци се дава и концентрирана смеска от царевица (ечемик) - 40 на сто; пшеница - 40 на сто; пшенични трици – 10 на сто; слънчогледов шрот – 8 на сто; креда – 1,5 на сто и сол.
Рибните отпадъци се изключват при достигане на живо тегло при угояването 80 килограма. Това се прави два месеца преди края на угояването, за да се избегне миризмата на риба в месото на отглежданите животни. Концентрираната смеска се дава два пъти на ден. Прибавя се половината от предвиденото дневно количестворибни отпадъци към смеската за всяко хранене. Дава се под формата на каша, забъркана с малко вода. Рибните отпадъци се съхраняват и плагат в последно време под формата нариботрицин, който представлява 60 на сто изсушени рибни отпадъци и 40 на сто пшенични трици.