Хранителен режим на краставици

06-01-2004 г. Ст.н.с. I ст. д-р Васил РАНКОВ През последните години оранжерийното производство на краставици в стоманено-стъклени оранжерии (застъклени) при намален разход на горива, със засаждане на разсада през януари, намери широко приложение в нашата страна. Известно е, че оранжерийните сортове краставици за сравнителтно кратък вегетационен период образуват голяма вегетативна маса и дават висок добив от единица площ, поради което извличат от почвата значителни количества хранителни елементи. Освен това краставиците имат слабо развита коренова система, със слабо усвояваща способност на хранителните вещества. Всичко това прави тази зеленчукова култура силно взискателна към хранителния режим в почвата. Същевременно прави впечатление, че през последните години в някои оранжерии не се спазват всички изисквания на технологията за торене при това производствено направление. Рядко се прибягва и към агрохимичен анализ на почвата в оранжериите. Най-често се правят само частични анализи, предимно при залагането на оранжериите. Това налага да се постави въпросът за минералното хранене на краставиците, отглеждани в оранжерии. Високият биологичен потенциал, сравнително краткият вегетационен период и добрите вкусови качества на краставиците са едни от решаващите фактори за отглеждането им в култивационни съоръжения. За получаването на високи и качествени добиви един от определящите фактори е хранителният режим. Външните фактори оказват влияние върху микроклимата в оранжериите. Късият ден, големият брой облачни дни, по-високата почвена и въздушна температура и влажност влияят върху минералното хранене на растенията. Когато те са в неблагоприятен режим, растенията могат да изпитват недостиг на някои макро- и микроелементи въпреки тяхното наличие в почвата. При оптимизиране на хранителния режим на краставиците следва да се имат предвид два момента - при подготовката на оранжерията и по време на вегетацията. Какво трябва да се знае при подготовката на оранжерията? Както е известно, подготовката обхваща обработка, торене и обеззаразяване на почвата. Торенето с минерални и органични торове следва да се извърши само след агрохимичен анализ на почвата за установяване на нейната запасеност с макро- и микроелементи. При торенето с минерални торове следва да се има предвид и добре изразената чувствителност на кореновата система на краставиците към концентрацията на соли в почвения разтвор. С основното торене се дават основната част от минералните торове - цялото количество суперфосфат, определено като торова норма, също така магнезиевият сулфат и една втора част от торовата норма на калиевия сулфат. С внасянето на тези торове преди основната обработка на почвата се позволява доброто им смесване в орния слой на почвата. С основното торене азотен тор не се внася, тъй като с внесения азотен тор в балите слама се задоволяват първоначалните потребности на растенията от този хранителен елемент. (Следва)