ВЪЛЧАТА НАПАСТ

05-01-2004 г. У нас организираната борба с вълка датира от преди повече от 110 ГОДИНИ, когато излиза първият Закон за лова. Според него ловците трябва да водят постоянна борба с този хищник, през цялата година и с всички средства. При организирането на хайки местните власти се задължават да изведат гоначи в помощ ловците. На неявилите се предвиждат глоби. В онези години вълчите глутници унищожавали стотици, дори хиляди дребен и едър домашен добитък, особено през лютите зими. Големи са били щетите на ловното стопанство. Само допреди 50-60 години в почти цяла България сърните и елените били натръшкани от вълци до такава степен, че били застрашени от пълно изчезване. Вълците намаляха, но не са рядкост. Над 2000 обитават в момента, сочат данните от пролетната таксация на дивеча. Все още не са сведени до безопасен за фермерството и ловното стопанство минимум. Повече от две десетилетия се биеха от 100 до 150 вълци. Досега възнаграждението за убит вълк беше 25 лева. 100 лева изплащат от тази година Държавните лесничейства за всеки, имал шанса да отстреля вълк. Най-много бяха убити в Южна България и особено в източните, южните и югозападните погранични райони. Ежегодното отстрелване на вълчите глутници от ловците на горе-долу на едно и също количество говори за един постоянен приток на вълци, главно от бивша Югославия. По примера на експерти от Западна Европа и у нас взеха да се изказват становища, че вълците трябва да се оставят на мира като биологични регулатори, че тяхното количество вече е минимално и не бива да се бият, за да не изчезнат като вид от нашата фауна. Такава опасност вас още няма. Напротив, нужни са не "показни" мероприятия - т.н. хайки, с цел да се отчита дейност, а разумни действия против вълчата напаст. Най-много вълци досега се унищожаваха в Кърджалийско в сравнение с другите райони. Там годишно се добиват 10-20 вълка, а понякога и до 25. От миналата година те започнаха да взимат кръвнина от крави, телета, коне и магарета. Използвайки отвори в мрежата на ловното стопанство "Студен кладенец", те влизаха вътре за ден-два и разкъсваха по някой елен лопатар или муфлон. Организираните засади не дадоха резултати. Въпреки честото "безпокойство" на ловците вълците не изпуснаха вкусната хапка и не минаваше ден без да вземат нова жертва. Защо се стигна до това? През размножителния период никой не се сети да открие и накаже КОтилото. Още от средата на миналото лято не минаваше ден някой овчар да пропищи, че стадото му е нападнато от вълци, но никой не му повярва. По наши предположения една, а може би и две вълчици се окучиха и необезпокоявани отглеждаха пакостниците си. В края на септември-октомври пораженията на глутницата се почувстваха по-жестоко. От очевидци и от местата, където "работеха" вълците се установи, че едновременно нападат 8 - 9 хищника. Въпреки оплакванията на фермерите гор-ските власти не навиха ловците да излязат срещу вълците, а хайките за унищожаването им бяха епизодични. За дълго време бяха отстреляни само три вълка, но глутницата продължи да вилнее. По непотвърдени съобщения вълците за една година са успели да "заработят" около 450 овце и кози, 60 крави и телета, 30 коня и магарета, като стойността на щетата се оценява на около 75 000 лева, а изяденото месо /без това на конете и магаретата/ - на около 25 000 кила. Специалистите подценяват вълчия фактор. Може би малко от тях знаят, че няма друг сухоземен хищник, който да притежава такъв разнообразен набор от способи и методи на ловуване, да решава толкова сложни “шахматни” ходове по време на ловуването. При всичките тези "извънземни” качества атаката му е не винаги успешна. И слава Богу! Иначе жертвите му - сърни, елени, глигани не биха просъществували. При атаките върху домашни животни вълкът е по-изобретателен от лисица. Един от тях отвлича вниманието на кучетата и ги увлича след себе си, а останалите се втурват в стадото. При едно нападение върху домашни животни те отнемат повече жертви, отколкото при дивите. През пролетта и лятото вълците ловуват поединично, или на двойки. Зимните глутници се обединяват в едно семейство: родителите плюс отрасналите малки, които трябва да получат първите уроци по групов лов. Разпадането на семействата става в началото на размножителния период - от декември до февруари. Не е тук мястото да търсим отговорност на тези, които не прогледнаха навреме да се унищожат появилите се още през 2002 година вълчи семейства, да издирят котилата им, а след това да бъде ликвидирана цялата вълча глутница. Може би добър пример дадоха ловците от Кюстендилско, които при отминалата хайка успяха да “излъжат” едно вълче семейство и така запазиха дивеча и фермерите от бъдещите вълчи набези. На въпроса колко са загубите от едно вълче семейство засега все още никой не може да даде точен отговор. Колко са загубите на животновъдството и на ловното стопанство също е непредвидимо. А трябва да се помни, че ловът на този хищник е разрешен през цялата година. Наслука, вълчари!