КОЙ ФАЛШИФИЦИРА БЪЛГАРСКИЯ МЕД?

Често по страниците на пчеларските издания става въпрос за качеството на пчелните продукти. Обикновено се говори за пчелния мед. Всеки производител има усещането, че е добил най-качествения мед, но само лабораторните анализи могат да докажат това. Още по-често от анализните сертификати се откриват фалшификати, некачествени или с остатъчни количества ветеринарномедицински препарати медове.

Това е причината в Република България да се провеждат мониторингови програми за анализиране на качествата на пчелните продукти и по определен брой проби да се вадят заключения за българските медове въобще. Пробите се вземат от пчелари производители и от предприятията, които обработват пчелния мед, у нас.

В резултат на анализи в акредитирани български лаборатории се правят оценки за замърсяването на пчелния мед. Извършват се 10-15 анализи на физикохимически показатели и органолептика, микробиологични изследвания, както и проверка за антибиотици, радиоактивни замърсявания и изкуствени подсладители.

В последно време се засилва натискът по линия на Европейската комисия за преодоляване на замърсяванията в храните и в частност за пчелния мед. Изискват се доказателства за ефективна работа на контролните органи спрямо извършителите - от производителите, през ветеринарните специалисти до съответните отдели в НВМС и Министерство на земеделието.

Положението с българския мед все още е в границите на допустимите отклонения. Точно такава мониторингова програма, изпълнена от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) и нейните резултати ще разгледаме:

[G%][B%]Похвална инициатива на НВМС

Какви остатъчни вещества има в меда? * Как да се подобри контролът и кой е виновен за ниското качество * Къде и какви анализи на продукцията си можем да направим?[%B][%G]

Работна среща в Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) събра пчелари, ръководители на пчеларски организации, представители на администрацията и контролните органи в бранша. Под председателството на заместник генералния директор на службата Дамян Илиев, беше формулирана основната и единствена задача – да се анализират резултатите и да се търсят причините за проблемите, предизвикани от остатъчните количества ВМП от мониторинговата програма за изследване на произведения в страната пчелен мед през 2008 г.

По данни на НВМС са взети проби и направени изследвания на около 180 проби. Като количество това не са много проби, но са взети от различни райони на страната и могат да дадат ориентировъчна представа за остатъчните количества на различни вещества в пчелния мед. От особен интерес са най-следените – сулфонамиди, тетрациклин, нитрофуранови съединения.

Картината, свързана с пробите е нормална, но за да имаме добри резултати в близко бъдеще и постоянно, трябва да се работи превантивно в това отношение. Тази насока съвпада с изискванията и препоръките от страна на Европейската комисия за остатъчните количества от ветеринарномедицински препарати в пчелните продукти. Наличието на проби със замърсяване в различни райони на Европа е причината за известна нервност в отношенията и наложените изисквания от евроспециалистите. Точно затова НВМС инициира тази среща.

[B%]Кои са основните теми, дискутирани на срещата:[%B]

- Mоже ли да постъпят замърсявания от околната среда в пчелните продукти? Това е важен въпрос, свързан с технологията на пчеларството и със самочувстввието на всеки производител. Оказва се според специалистите, че замърсявания от селските дворове, от поилки на животни и птици, от животновъдни ферми и птицеферми, даже от пръскания в ограничен размер не са възможни. Основната причина за остатъчни количества ВМП в меда са пчелари – недобросъвестни, слабо информирани или подражаващи. Хубавото е,че броят на тези пчелари е много ограничен.

- Кои са проводниците и пътищата на разпространение на мед с остатъчни количества ВМП?

- Мед в тенекии за износ – практикува се от фирми с гарантиран пазар извън България и без претенции за качество на продукта. Товари се на полето, без оглед на анализни сертификати, съдове за съхранение и лоялност на производителите.

- Съществуват и масово се разпространяват медоподобни продукти – те съдържат освен мед изосуит, глюкоза, други подсладители и т.н. Откровено се заблуждават потребителите, че това е качествен продукт и найвече се търси сходството на продукта с пчелния мед – пример като МЕДен еликсир?

- Какво да се прави с недоброкачествена продукция, каквато неминуемо се среща във всяко преработвателно предприятие. По закон и наредби за прилагането му сега не се прави нищо. Затова трябва да се промени нормативната уредба и за сметка на производителя да се търси начин за ликвидиране на лошото качество.

- Kакви са възможностите за превантивна борба с фалшификаторите на пчелни продукти?

Единодушно присъстващите се застъпиха за добрите български традиции в производството на пчелни продукти. Независимо от това, по пазари, тържища и в магазините все още може да се намери мед с различни примеси от подсладители, оцветители и т.н. Борбата с това явление е трудна и ограничена от законодателната уредба.

Същевременно обаче ефектът върху производителите и добрите преработватели е негативен и води до нихилизъм. Ето защо в близко време органите на НВМС и ДВСК трябва да започнат по-директна борба с проявите в това отношение. За тези мерки пчеларите ще бъдат информирани от в. “Пчела и кошер” - Може ли законът за пчеларството да влезе наистина в ролята си на регулатор на бранша?

Може, но преди това трябва да се приведе в съответствие със съвременните изисквания и да се хармонизира с нормативната уредба. За целта е необходимо от всички пчеларски браншови организации да постъпят предложения за промени в Закона, както и в някои от наредбите. Такава е Наредба 30, касаеща профилактиката и борбата със заболяванията при пчелите, Наредба 9 и др.

Проблемът е известната незаинтерисованост на организациите на самите пчелари, както и мудната работа на държавната администрация. Все преодолими проблеми, изискващи време и капацитет на кадрите.

Във връзка с многобройни запитвания от пчелари и изпълнението на “Програмата за развитие на пчеларството”, в таблицата по-долу са посочени акредитирани лаборатории за изследване на пчелни продукти и анализите, които те са оторизирани да правят. В сайта на НВМС е представена тази същата информация и периодично тя се обновява. На този сайт може да бъде намерена най-достоверната информация относно изследванията на пчелните продукти.