Организация на производството и оборот на стадото при зайцевъдството

В модерните зайцеферми се организира цялостен производствен цикъл с два сектора – за основно стадо и за подрастващи зайци за ремонт и за угояване. Във фермите с направление за производство на месо се препоръчва да се отглеждат главно животни от породите Бял новозеландски и Калифорнийски заек, Бял великан Белгийски великан, Чинчил, Виенчин и други. Много добри резултати се получават и при кръстосването им по следната схема – зайкини от породата Чинчила по мъжки Бял великан; зайкини Чинчила по мъжки Белгийски великан и зайкини Виенчин по мъжки Бял великан. За да се прилага това кръстосване е нужно животните от изходните породи да се развъждат чистопородно.

Зайците от основното стадо се отглеждат по един в клетка. В основното стадо се поддържа полово съотношение от 1:8 до 1:10 в полза на зайкините майки, т.е. един мъжки покрива 8-10 женски. Технологията предвижда при отглеждане на зайкините и на мъжките зайци на открито или под лек навес да се получават по 5 озайчвания през годината, а при отглеждането им в закрити помещения с регулиран микроклимат – по 7. От зайкиня майка ще се получават средно по 8 приплода от едно раждане, а ще се реализират по 7. От ражданато до 30дневна възраст малките зайчета се държат в една клетка с майката. На 30-дневна възраст те се отбиват. Номерират се само зайчетата, които остават за ремонт на основното стадо и преминават в съответната група, а останалите отиват в групата за угояване. Ремонтните женски се отглеждат по 3-4 в в клетка, най-често до 4месечна възраст, когато се прави последният отбор.

Мъжките ремонтни зайци до половото им узряване, което става на 3-3,5-месечна възраст, се държат по 2 – 3 в клетка до 90-120-дневна възраст, когато се реализират. При отглеждане на малките зайчета за угояване (бройлери), те се отбиват на 56-60-дневна възраст, когато достигат 1,8 – 2 килограма. През това време те се отглеждат заедно със зайкинята майка, бозаят и се хранят от нейния фураж. При тази технология се получават 4-5 озайчвания през годината. Независимо от начина на отглеждане броят на мъжките зайци се увеличава с 5 – 10 на сто от необходимия. Това се извършва, защото в определен момент някое животно може да заболее или да отпадне, с което да се затрудни заплождането на зайкините.