Клетъчно отглеждане на японски пъдпъдъци

При клетъчното отглеждане на пъдпъдъци обикновено се използват кафезни батерии, изработени от телена мрежа. Всяка клетка в батерията е изолирана от съседната с фазер или пластмасов лист, пише в. Гласът на фермера. В практиката е възприето най-голямата дължина на клетките да не надминава 100 см, а ширината – 50 см при височина около 20 см.

Все повече предпочитанието се насочва към по-малки клетки, в които се отглеждат по-малки групи пъдпъдъци, особено при разплодните стада и угояването за месо. Подът на клетките е с наклон 5-6 градуса, който е достатъчен за събирането на яйцата в мрежестия улей пред клетките. На предната стена на клетката се поставят хранилките, които са найчесто жлебовидни или улейовидни. Зареждат се ръчно. От много птицевъди се изразява мнението, че при малката консумация на фураж от пъдпъдъците, автоматичното зареждане на хранилките, особено в малките ферми, не е изгодно. Поилките, както при другите видове домашни птици са улейни, чашковидни или нипелни (цицкови, капкови).

В Русия например, където отглеждането на пъдпъдъци е доста разпространено, се използват пригодени клетъчни батерии за пилета и кокошки носачки. Клетките са дълги 1450 мм, широки со 600 мм и високи 200-220 мм. Отворите на мрежата са 10х10 мм. При отглеждане на малки пъдпъдъчета върху пода се поставя допълнителна мрежа с отвори 5 мм, за да не се нараняват краката им. В големите клетки едната половина се използва като брудер, а другата – като отделение за хранене, поене и разходка.

За отопление се използват изкуствени майки, характерни за малките пилета. През първата седмица, като хранилки се използват плитки тави с размери 120х200 см. От средата на седмицата се зареждат и външните хранилки, за да могат пъдпъдъчетата да привикнат да се хранят от тях. Същото се отнася и за поилките.

Пъдпъдъчетата се отглеждат до навършване на триседмична възраст на голяма гъстота. През първата седмица на 1 кв. м от подовата площ се настаняват 200-250 пъдпъдъчета, през втората – 140-150 и през третата – 100-125. По-леките линии и породи за яйца се отглеждат на по-голямата гъстота, а тежките за месо – на по-малката от посочените за възрастта. Младите пъдпъдъчета са много топлолюбиви и се нуждаят от повече топлина.

Препоръчва се в много студено време температурата под отоплителното тяло да бъде 38-40 градуса. Известно е, че при клетъчното отглеждане температурата при високите 5-10етажни батерии се поддържа трудно. През зимата се налага температурата в помещенията да се поддържа около 28-29 градуса. По-високата температура пречи на гледачите. При температура, пониска от препоръчваната – 37-38 градуса през първите три дни и до 3635 до края на първата седмица, 32-30 – през втората и 29-26 през третата седмица се намалява консумацията на фураж и се забавя развитието на птиците. Относителната влажност на въздуха трябва да е в рамките на 60-70 на сто.

След навършване на триседмична възраст се отделят мъжките и женските пъдпъдъци, които ще се използват за разплод или за стоково производство на яйца. Излишните се угояват за месо.

Препоръчва се угояването да протича в групи, разделени по пол поради агресивността на мъжките от една страна, и по-интензивния растеж на женските, което е тяхна биологична особеност. За по-интензивно и ефективно угояване се налага тенденцията за настаняването на по-малко птици в една клетка – 20-30.

Гъстотата след третата седмица е 100-115 броя върху 1 кв. метър. Режимът на осветление е: през първата и втората седмица – 24 часа, през третата – 211 през четвъртата – 18, през петата – 15 и през шестата – 14-15 часа. При угояването в зависимост от живото тегло осветлението може да бъде сведено до 12-13 часа. Някои изследователи препоръчват и прекъсване на осветлението – 1-2 часа тъмно, 3-4 часа светло, за да могат угояваните пъдпъдъци да се хранят почесто. Интензивността на осветлението трябва да бъде 20-30 лукса, или 2,5-3,5 вата върху 1 кв.м, като лампите са снабдени с отражател. Вентилационните системи трябва да осигуряват приток на чист въздух през зимата 1-3 куб. м в час и през лятото – 5 куб.м при скорост на движение на въздуха 0,1-0,3 м/ секунда.

При по-силен въздухообмен и течение се наблюдава опадане на перата, намаляване на апетита и предразположение към заболявания. Селекцията на групите се извършва в началото на четвъртата седмица.