На пасищата тревата се превръща в месо и мляко

В България 20-22 на сто от селскостопанска земя е заета от естествени мери и пасища. По-голяма част от тях се намират в равнинните и предпланинските райони на страната и представляват огромен природен източник на фураж за тревопасните животни. Мера е турска дума - означава свободна общинска земя за пасище. Тези общински площи са характерно явление за нашата страна, както и за Гърция и други страни на Балканите. Общата собственост на пасищата и възможността да се използват от всички притежатели на животни е традиция, която трудно се вписва в европейските изисквания за фуражни площи, принадлежащи към съответна животновъдна ферма, особено сега при получаване на субсидии. Общинските пасища са свободни земи, които се използват за паша, но не всички отговарят и покриват критериите и изискванията за пасища.

Това налага ПО-ОСОБЕНИ МЕРКИ ЗА ТЯХНОТО СТОПАНИСВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ В Гърция съществуват също общински земи, които се използват срещу символични такси от стопаните на стадата от овце и кози. Там поради големият брой на овцете и козите - около 14 милиона, често се наблюдава свръхизпасване и деградирали тревостои или унищожена храстовидна растителност. У нас поради силно редуцирания брой на тревопасните животни през последните две десетилетия се констатира обратно явление – изоставени, неизползвани пасищни площи, особено планинските. В изоставените пасища се разширява плевелната и храстовидната растителност.

Голяма част от пасищата са заети от папрат и храсти, следствие на което намаляват площта и делът на полезните треви, използвани за храна на животните. Една част от пасищата и ливадите се използват за паша, друга част за сено. Сеното от ползвателите се приготвя за хранене на собствените животни или за продажба на други ферми. То е търсен от фермерите продукт, особено ако качеството е високо, а цената е ниска. Овцете, козите и говедата, предимно от фермите с по-малък брой животни, прекарват целия пасищен сезон на естествените пасища, оползотворявайки този евтин природен фуражен ресурс, превръщайки го в мляко или месо.

В този смисъл НА ТРЕВОПАСНИТЕ ЖИВОТНИ СЕ ГЛЕДА КАТО НА СРЕДСТВО ЗА ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ТРЕВАТА В ЖИВОТИНСКА ПРОДУКЦИЯ предназначена за храна на хората. Разчитайки само на пашата, без подхранване с комбинирани фуражи или балансиране на дажбата е признак на екстензивно, нископродуктивно животновъдство, каквото наблюдаваме в нашата страна. Поради общия характер на използване, липсата на грижи за поддържане и подобряване на тревостоя, добивите от естествените мери и пасища у нас са ниски. По данни на статистиката добивите на сено от ливадите и пасищата се изчисляват на около 160-180 кг/дка. Нашите пасища и пасищата в страните от Западна Европа, чието животновъдство често използваме за пример и сравнение, се различават съществено. Ако се вгледаме в естественото развитие на фуражните ресурси ще видим, че те са различават в различните региони на Европа.

Различни са и видовете преживни животни, които се отглеждат, различна е и тяхната продуктивност. В страните от Северна и Централна Европа климатът е по-благоприятен, тревният състав е от видове треви с по-висока хранителна стойност, с по-висок дял на райграс и бяла детелина, годишните добиви са по-високи и равномерни през сезона. По данни на Питърс и Корек (1996) добивът от пролетния подраст на тревостоите в страните от този регион, намиращ се при 65° северна ширина е 30 на сто от годишния добив, докато в страните от Южна Европа при 43° северна ширина, където е и България, пролетният добив от тревите е 60-70 на сто от годишния. Равномерният растеж на тревостоя в тези страни осигурява равномерен добив през целия пасищен сезон и предразполага към пасищно отглеждане на животните. Колкото се отива към южните региони на Европа условията се променят, в тревния състав преобладават треви, поиздържливи на сухи условия и високи температури, но с по-ниска хранителна стойност и по-ниски добиви.

Така се е обособило и съответно животновъдство – животни, които са приспособени да оползотворяват наличните природни фуражни ресурси. В страните с благоприятни условия за растеж на тревите се отглеждат високопродуктивни крави, а в южните, средиземноморски райони и Балканите е ареалът на разпространение на овцете и козите. Така тези животни са се обособили като подходящо средство за трансформиране на тревата и храстовидната растителност в животинска продукция. Oт в. Гласът на фермера