Отглеждане на японски пъдпъдъци

Японските пъдпъдъци, и преди всичко породата Фараон, са най-разпространени в промишленото и любителско отглежданите представители на този вид одомашнени птици. Познаването на тяхната биология и природа са важна предпоставка, от която зависят отглеждането и добрите стопански и финансови резултати. Изследванията в тази област показват, че 80 на сто от здравните проблеми, предимно травми и болести, може да се предотвратят, като се спазват точно технологичните и превантивните мерки.

Пъдпъдъците се отглеждат по три начина: подово, в групови и в индивидуални клетки.

ПОДОВИТЕ ЗАГРАЖДЕНИЯ И ВОЛИЕРИ за трениране на пъдпъдъците преди пускането им на свобода, са най-разпространени в някои развъдници към ловните стопанства в САЩ и други страни и помалко – в дребни любителски ферми, въпреки че този метод не се препоръчва в технологично отношение. Пъдпъдъците в тях са по-свободни, летят, макар и малко, храненето и поенето са подобри, защото ДОСТЪПЪТ ДО ХРАНАТА И ВОДАТА Е ПОСВОБОДЕН.

Подовото отглеждане е съпроводено с много травми. Пъдпъдъците имат бърз старт и се нараняват в телената ограда. Затова оградите се покриват със здраво опънати тензух, зебло, марли или друга мека и рехава материя. Най-големите недостатъци на подовото отглеждане са увеличената агресивност, многото мръсни яйца, невъзможност да се отделят продуктивните от нископродуктивните птици, по-голямата възможност за заболяване от паразитни и други болести.

ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ПЪДПЪДЪЦИТЕ В КЛЕТКИ Е НАЙПРОГРЕСИВНИЯТ МЕТОД и се прилага в промишлените и любителските ферми. Най-често се използват 4-10-етажни клетъчни бътерии, с което върху 1 кв. м от подовата площ се отглеждат няколко пъти повече птици. Мрежестият под намалява риска от контакт с причинители на болести и дава възможност да се получи висок процент чисти яйца. Клетъчната система позволява да се използват групови клетки за стоковите носачки и угояваните птици и индивидуални клетки за семействата за разплод и за селекция в развъдните центрове. Между две съседни клетки се поставя плътна преграда (фазер), за да се избегне бой и нараняване на мъжките, които са настроени винаги враждебно един към друг. За отглеждане на пъдпъдъци са подходящи всякакъв вид помещения, в които има възможност да се поддържа препоръчваният оптимален микроклимат.

Желателно е те да бъзат ОБОРУДВАНИ С АВТОМАТИКА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА влажността на въздуха, вентилацията и т.н. по начини, използвани в промишленото птицевъдство. В специализираните ферми за пъдпъдъци се използват отделни помещения за родители, за стокови носачки, за подрастващи и за угояване при спазване на строга карантина и избягване на връзка между отделните помещения.

ПОДОВО ОТГЛЕЖДАНЕ

То се осъществява върху т.нар. „топли подове” от фигурни тухли, трамбован под от пръст или глина, повдигнати на 15-20 см от земята, за да не се навлажняват. Върху пода се разстила суха, поемаща влагата постеля, дебела 5-6 см като дървени стърготини, ситно натрошени кочани от царевица, обвивки от фъстъци и други. Върху пода се нареждат всички необходими съоръжения за отглеждане на малките пъдпъдъчета. Те, както и помещенията, трябва предварително да са измити и дезинфекцирани по начините, описвани за другите видове домашни птици.

Най-малко два дни преди получаването на еднодневните пъдпъдъчета върху пода се подреждат брудерните пръстени. Те са с диаметър 80-120 см и височина 50-60 см. В пръстените на височина 60-75 см от пода се монтират брудерите или изкуствените майки с инфрачервени лампи. Кръглата форма на пръстените задържа топлината, предпазва от течение и не дава възможност пъдпъдъчетата да се струпват на едно място. Освен това ги държи равномерно близко до отопляващото тяло.

Отоплителните тела се включват и ТЕМПЕРАТУРАТА СЕ РЕГУЛИРА НА 37 ГРАДУСА ПО ЦЕЛЗИЙ НА ВИСОЧИНА 2,5 СМ ОТ ПОДА

Върху пода на заграждението близо до стените, за да не се загряват прекомерно, се подреждат поилките и хранилките. Използват се малки вакуумни поилки или буркани с вместимост 800 мл (тип „омния”) с подходяща по ширина и дълбочина тавички. Ако се използват двулитрови поилки за птици, на дъното на тавичките се насипва речен чакъл, за да се предпазят пъдпъдъчетата от намокряне, настиване и удавяне. Пъдпъдъчетата се доставят в добре отоплявани превозни средства, по възможност от по-къси разстояния.

Пристигнали във фермата, те се изваждат от кутиите и се пускат в брудер пръстена. Следи се да започнат да се хранят и да пият вода. През първите три дни фуражът може да се насипва върху велпапе или грапав картон. Поставят се и хранилките, за да свикнат с тях. Те може да бъдат висящи, цилиндрични, автоматично или ръчно зареждащи се. За да не се разпилява фуражът, върху хранителната тава на хранилката се поставят на разстояние един от друг 1-1,5 см радиално метални пръчки (телове) като скара. В много страни, в които е разрешено, еднодневните пъдпъдъчета се дебекират. Човките им се намаляват с електрически дебекатор, нокторезачки или челни електротехнически клещи.

Брудерите се използват до 8-ия ден, тъй като след 9-ия ден пъдпъдъчетата започват да летят и да ги прескачат. В повечето ферми, прилагащи подово отглеждане, след премахнване на брудерите пъдпъдъчетата се отглеждат в телени клетки, разположени директно върху тях или повдигнати на 25-30 см от пода. Все повече се предпочита вторият начин, тъй като изверженията се почистват всекидневно, пъдпъдъчетата не се мокрят от водата върху постелята. При тях обаче е по-студено и често се налага от долния край на клетките до земята да се поставя найлонова престилка или дървесни плоскости за предпазване от студ.

Температурата в пръстените се поддържа 37-38 градуса през първите два дни. До края на седмицата се понижава до 35-36 градуса, през втората седмица – от 35 до 30 градуса, през третата – 29-26, през четвъртата 25-23, а след това се установява на 21-22 градуса в зависимост от поведението на пъдпъдъчетата. От третата седмица помещенията се проветряват, като се съобразява подходящата температура. Трябва да се избягва образуване на течение, което може да предизвика намаляване на консумацията на фураж, събиране на пъдпъдъчетата на едно място, което често е съпроводено със смачкване или задушаване. Гъстотата при подовото отглеждане е по-малка в сравнение с клетъчното.

Върху 1 кв. м от подовата площ се настаняват около: през първата седмица 40, от втората до 6-тата – 30, а след това – по 20 птици. Фронтът за хранене на една млада птица е 1,5 см, а за една носачка – до 2,5 см , а фронтът за поене – съответно 0,5 и 1 сантиметър. При подовото отглеждане на носачки стадата се разделят на групи по 50-100 носачки, най-често 100 носачки и 30 мъжки. Този начин не е много ефективен и не се препоръчва. Oт в. Гласът на фермера

Вижте още за японските пъдпъдъци в най-големия агроархив на www.farmer.bg като копирате един от тези линкове в браузера си (те са за годините 2008, 2006 и 2004г.):

https://www.farmer.bg/news_view.php?id=13369

https://www.farmer.bg/news_view.php?id=6488

https://www.farmer.bg/news_view.php?id=2737