Внасянето на големи количества фосфорни торове може да има отрицателни последствия. Растенията усвояват и използват внесения в почвата фосфор много по-бавно от азота. Ето защо фосфорните съединения се поглъщат от почвата и при дадени условия могат да образуват трудно разтворими и недостъпни за растенията съединения с алуминия, желязото и калция.
Изключително вредно е внасянето на високи норми фосфорни минерални торове при почви с високо съдържание на карбонати – понижава се количеството на подвижните форми на желязото, мангана, алуминия, калция и други елементи, което води до намаляване добивите от земеделските култури, влошаване качеството на продукцията, а понякога се появяват и признаци на дефицит на тези елементи. Използвани в несъобразено високи количества, торовете, съдържащи калий, могат да причинят понижаване концентрацията на калций, натрий и магнезий в почвата. При недостатъчно съдържание на натрий и магнезий в тревните фуражи може да предизвика смущения в здравословното състояние на животните (т. нар. тревна титания).
Ниската концентрация на натрий понижава съдържанието на каротин (провитамин А) в растенията, което понижава хранителна и биологичната им стойност. За да се предотврати замърсяването на почвите и водите с минерални торове, е необходимо техните норми да бъдат съобразени с нуждите на растенията и почвените характеристики.
Прилагането на торовете трябва да става в оптималните за дадената култура срокове, което е изключително важно при използването на торове, съдържащи азот– тези торове трябва да се внасят като подхранване през вегетационния период, за да бъдат усвоени от корените, а не измити в дълбоките почвени слоеве. Калиевите и фосфорни торове, поради слабата подвижност на хранителните съединения, съдържащи се в тях, трябва да бъдат прилагани подълбоко - в почвения слой, в който е разположена преобладаващата част от кореновата система на растенията – обикновено това се постига чрез извършването на подходяща обработка на почвата.
Минералното торене трябва да бъде извършвано в оптимални норми и срокове. То не бива да бъде едностранчиво и чрез него растенията трябва да се снабдяват с азот, фосфор, калий и микроелементи. По този начин хранителните вещества се оползотворяват по-пълно и се получава повече продукция с по-високо качество, без опасност от замърсяване на околната среда и риск за здравето на хората и животните.



