Перспективи за имунопрофилактиката на вирусните ентерити пти телетата

Имунопрфилактиката срещу вирусните ентерити по телетата все още не е навлязла плътно в практиката и е в процес на разработвне. За това са повлияли няколко фактора, които всъщност са трудности, и, които не позволяват имунитетът при тези инфекции да се постигне изкуствено по общоприетите начини и методи. Най-значимите фактори, които силно затрудняват постигането на ефективна ваксинация, са следните:

- Вирусните ентерити се появяват само няколко дни след отелването и липсва време за изграждане на постваксинален имунитет. А знаем, че за изграждане на стабилен постваксинален имунитет са нужни не по малко от 10 – 12 дни след ваксинацията.

- Вирусите, причиняващи тези ентерити, се размножават локално в чревния епител и се влияят силно само от наличието на локални антитела и локални имунни фактори, които обикновено не се образуват след стандартно подкожно или мускулно аплициране на антигена.

- Вирусните ентерити почти винаги се усложняват от бактериални и други инфекции, които на свой ред усложняват и задълбчават патологичния процес.

Въпреки всички тези фактори, в много лаборатрии в света се разработват и изпитват различни варианти на ваксинации по различни пътища, като някои от тях са навлезли ограничено и в практиката. В лабораторията към Центрлния ветринарен институт също в течение на години, бяха изпитвани различни начини на имунопрофилактика, някои от които бяха приложени на широко, поради получните обнадеждаващи резултати.

В тези изследвания бяха използвани нашият говежди ротавирусен щам на нивото на 5-ти – 10.ти пасаж в клетъчни култури в присъствие на 30 гами трипсини и на говеждият коронавирусен щам, изолиран също от нас върху органни култури от телешка трахея с ХА титър 1: 3,200, на нивото на 5-ти – 12-ти пасаж. Прилагахме ги като атенуирана опитна биваксина „ РоКо”.

Първата насока бе да предизвикаме имунен отговор на локалната имунна система на храносмилателния тракт. За целта изпитахме различни начини на апликация: орален, субмукозен, перианален и интраабдоминален. Спряхме се на абдоминалния като най-приложим. Работехме в големи кравеферми със стационарни рота- и коронавирусни ентерити, в които телетата заболяваха между 5-я и 15-я ден. Ваксинирахме новородените телета между 24-я и 48-я час след отелването абдоминално в левия хълбок. Близо половината от телетата оствяхме за контроли. След около месец отчитахме резултатите. Установи се, че докато общата заболаваемост се движеше между 90 на сто и 70 на сто, заболеваемостта на ваксинираните телета спадна почти на половина. Тези орентировачни опити, които не можахме да продължим, показват обнадеждаващи резултати - достоверно намаление на ентеритите.

По време на тези изследвания направихме опит да потърсим фекални антитела в прболедували или ваксинирани телета.Около 2 грама фекалии разбивахме в 5 мл. 2% р-р на готварска сол, загрявахме на 50 г за час и центрофугирахме на 6000 оборота 30 мин. Изследвахме надлежащата течност чрез РЗХА и намирахме титри до 1:20 срещу коронавируса.Така доказахме локални антитела срещу говеждия коронавирус и голямото значение на локалната имунна система.

Втарата насока на изследванията ни бе да получим млечни противотела и с това имунно мляко да подтиснем чревните вируси. Известно е, че млечни противотела в малки количества се намират в мастните клъбца на млякото и слeд бозаенето, в течение на 4 – 5 часа неутрализират вирусните агенти по чревната лигавица.

Млечни противотела не се предизвикват след подкожно или мускулно аплициране, а само чрез орално даване на вирусния антиген. Но това изисква оромни колчества антиген.Затова се насочихме към мамарно инжектиране на малки количества ваксина- 1 – 2 мл. Ваксинирахме сухостойни крави в късна бременост в основата на вимето. Няколко дни след ваксинацията откривахме млечни антитела в ниски титри срещу коронавирусния антиген.Това „имунно”мляко,давано четирикратно на ден, намаляваше съществено появата ентеритите. По-късно в отделни ферми имунизирахме само по 8 – 10 крави – донори, с млякото на които хранехме всички телета.Остана открит въпросът доколко аплицирането на ваксината не уврежда вимето.
Тези изледвания сочат, че локалната имунна система и локалните антитела имат решаващо значение за предотвратяването на вирусните ентерити по телетата. Но поради изброените в началото на статията фактори, евентуално разрабтената имунопрофилактика засега не би могла да има решаваща роля за спирането на ентеритните ензоотии. Тя може да има само допълнително въздействие, заедно с решаващите фактори от технологията на отглеждането – изолираното отелване в бокс „майка-теле”, пряко засукване и откритото клетъчно отглеждане на телетата.

Oт в. Гласът на фермера