Употребата на пестициди все по-често води до незадоволителни резултати

От конткакти с любители градинари и такива с по-мащабно зеленчукопроизводство се убеждавам, че растителната защита е едно от слабите звена за осигуряване на реколтата. Мнозина сигнализират, че независимо от многобройните третирания с различни препарати на доматите например, не успяват да се справят с вредителите им. Загрижени за здравето си от употребата на силно токсични препарати, други прибягват до нестандартни средства като: прашене на картофи с дървесна пепел срещу колорадския бръмбар, пръскане със зелев сок, със сода бикарбонат и дори със сода каустик срещу болести, както и използват даден прапарат не по предназначението му. Много често бордолезовият разтвор се използва срещу краста по лозата, вземана за болестта мана или се употребяват фунгициди срещу вирусни болести или листни въшки. Смущаващо е също, че продавачите в селскостопаанските аптеки препоръчват по три-четири химически средства срещу непознато заболяване.

Ето какво споделят читатели: “От години доматите боледуват. Независимо от многобройните пръскания (с над 10 препарата) срещу болестта, растенията почерняват, върховете им вехнат, плодовете ликосват и кореновата им система изсъхва. Това се използва от продавачи на препарати, за да ни пробутат по три-четири вида, които да редуваме, за да имало полза, но такава няма.”

Ясно е, че продаваните препарати не са съобразени с естеството на заболяването. А посочените признаци ясно говорят за вирусни заболявания, а наред с тях и до болести, причинени от почвени патогени. От вирусните болести най- разспространена е бронзовостта по доматите, чиито признаци са близки до описаните. Възможни са и други вирози, най- често във вид на смесени вирусни инфекции. Трябва да се знае, че веднъж заразени растенията с вируси още в разсада, (което е фатално), те не могат да бъдат спасявани с никакви препарати, а трябва да се унищожават като източници на инфекция.

Борбата срещу болестите, причинени от почвени патогени (вертицилийно фузарийно увяхване, фитофторно гниене и други) също е неефикасна, ако заразяването е станало още в разсада. Затова срещу тези и вирусните болести борбата е и профилактична още в етапа на отглеждане на разсада и разсаждането му.

Има примери с грешки относно симтомите на болестите и начинът за пренасянето им, като например, че бактерийното струпясване се пренася с листни въшки. Тези и други примери ми подсказват, че нивото на растително-защитната наука се занижава, а от тук и до неточности в оперативната работа.

От в. Гласът на фермера