Тервел Николов, управител на фирма „Виссер опора”: Българинът е импулсивен при покупката на техника

- Г-н Николов, кога е основана фирма „Виссер опора” и каква е основната й дейност?
- Фирмата е основана през 1992 г., като основната дейност в началото е търговия със семена. В момента семейният бизнес е разделен на две – търговия със семена, с която се занимава баща ми и друга част. Аз съм насочил усилията си в управлението на търговията с прикачен инвентар, оранжерийни конструкции и най-различно селскостопанско оборудване.
- Работите с много сериозни фирми-производители в областта на техниката за ферми. Достатъчно пораснали ли са българските фермери за подобни партньори?
- Някои са пораснали или пък нямат избор, защото или трябва да инвестират в тази посока, или просто ще отпаднат като производители. Влагането на средства вече не е трудно – имаме структурни фондове, имаме банки, които отпускат кредити, въпросът е човек да направи правилното решение в инвестицията.
- Какви хора търсят продуктите ви – средни, малки фермери или пък са само големи арендатори и собственици на парцели?
- Най-различни стопани ги търсят. Ето, например, предлагаме ръчна сеялка. Това е хоби-артикул в Западна Европа, но когато производството ти зависи от някаква модернизация и това върши работа. Малките фермери, които трябва да обслужат по 2 дка на ден, могат да разчитат на нея. Основният интерес обаче все още е проучвателен. Хората искат да знаят колко би струвало едно модерно оборудване и след това вече преценяват дали да разширяват дейността си. Ако вземат решението, те почват да избират между мен и други доставчици на техника.
- Голям ли е дела на купувачите?
- За момента не е голям. По структурните фондове има много клиенти, които ще кандидатстват, но това е доста бавен процес. Сега фермерите имат възможност да се купят техниката веднага, след като се подадат документите, без да се чака одобрение. Защото ако трябва да чака одобрението, то минават месеци, след това тепърва трябва да сключи договор с банката, да се поръча техниката, тя да бъде произведена и времето става прекалено много. Повечето хора не могат да чакат толкова дълго. В България решенията за покупка на техника се взимат много импулсивно.
- Какво купуват най-често българите?
- Хората, които имат оранжерии, се концентрират върху производството на домати и краставици. Това е традиция. Най-често отглежданата култура на открито са картофи.
- Дълги години оранжериите у нас бяха унищожавани. Сега инвестира ли се в тази дейност?
- Унищожаването беше поради грешки в управлението. Но иначе процесът продължава и сега. Нормално е да има фалити и нови фирми, но като цяло се площите се разширяват. - Кои са най-модерните проекти, които са създадени с ваша помощ? - На обект в Симитли бяхме проектант. Другите проекти тепърва ще бъдат реализирани. Имаме няколко сключени договора, но не за чисто нови обекти. През последните години има няколко обекта, между 1 и 3 дка оранжерии.
- Кои са най-големите новости в оранжерийното строителство?
- Като най-високо технологично постижение в Северна Европа се използват оранжерии, които са без проветряване. Въздухът се пречиства вътре със системи. Но това е почти утопична технология, тя не се използва почти никъде. Като цяло се увеличава височината на оранжерията, машините за полето да са все по-широки, за да има по-малък разход на гориво. Целта е фермерът да може да свърши колкото се може повече работа сам с машини и минимално количество работници.
- Какви трудности срещате в работата си?
- Основната трудност е свързана с липсата на информираност на хората. Те все още не са ориентирани. Административни пречки нямаме, защото администрацията се е концентрирла повече върху семената, върху препаратите, там е тежък процесът на регистрация. При оранжериите, например, срещаме трудности с различното тълкуване на закона в различните общини. Имахме случай, при който от общината настояваха оранжерията да издържа на такова натоварване, на каквото трябва да отговаря една жилищна сграда.
- Къде с най-редовните ви клиенти?
- Те са съсредоточени в Южна България - Пазарджик, Пловдив и близо до морето. Там земеделието е по-развито. В Петрич има по-малки парцели и се търсят по-евтини решения. Имаме интерес от фермери от съседните страни, но те са инцидентни на година.
- Какво ви накара да се занимвате с този бизнес?
- Семейството и възможността. В живота е така. Понякога има възможности, шансове и човек трябва да решава. В кариерата съм имал един избор – да започна на заплата или да съм предприемач, но аз избрах второто.
- Сега, с оглед на миналите години, как оценявате дейността си?
- Когато започнахме дейността, гамата от продукти беше голяма, защото с нито един от тях можехме да се изхранваме. Сега наближава момент, в който за всеки един от продуктите трябва да има търговски мениджър.