Патиците, които се хранят с разтворени във водата частици, нямат никакви филтриращи органи за улавяне на храната, подобно на китовете, рибите и други животни, живеещи във водата. Вместо тях клюновете им са снабдени с редица рогови пластинки, които могат да прецеждат от водата дребните хранителни частици.
Езикът на патиците например е специализиран за такова хранене. Той е широк, с големи изпъкналости отзад и отпред. Когато езикът се движи напред, предната изпъкналост се премества надолу, водата попада в човката, челюстите леко се откриват, за да поемат вода. При движение на езика назад предната изпъкналост затиска горната й част и способства за изтикването на водата назад и встрани чрез роговите пластинки на клюна. На задната изпъкналост от двете страни има нещо като огрибки и когато езикът се движи напред и назад, те снемат хранителните частици от роговите пластинки и ги преместват към хранопровода.
При всеки цикъл на движение клюнът леко се отваря и затваря. Тези едва забележими движения на челюстите осигуряват на патицата потока на водата през човката само в една посока – отпред–назад. Отварянето и затварянето, а също така и страничните движения на челюстите, могат значително да променят разстоянието между пластинките и по такъв начин се регулира тяхната пропускателна способност.