Пролетниците узряха преждевременно

Сухото и горещо време през първата седмица на август ускори развитието на късните пролетни култури. В част от Дунавската равнина и Тракийската низина по-ранните хибриди царевица встъпиха във восъчна зрелост. При слънчогледа бе наблюдавана начало на фаза узряване.

След екстремно високите температури, достигнали на места 37-39оС (Плевен, В.Търново, Русе, Пазарджик, Сандански), в края на първото десетдневие на август настъпи понижение на максималните температури и нормализиране на топлинните условия. Падналите валежи в края на първото десетдневие бяха неравномерно разпределени на територията на страната и за по-голямата част от полските райони бяха без особен стопански ефект. Изключение имаше на места в Северозападна България (Плевен, Враца, Монтана), където количеството на валежите бе над 20 л/м2. В тези райони след падналите валежи настъпи известно подобрение на условията за началните етапи от вегетацията на вторите култури, отглеждани за късно есенно производство, за късните и средноранни царевични хибриди, отглеждани при неполивни условия, при които протичаше наливане на зърното и фаза млечна зрелост.

В Западна България, в района на Брезник, падналата градушка на 9 август нанесе непоправими повреди по земеделските култури - унищожи на 100 процента ябълковата реколта.

Високите температури през втората половина на август с максимални стойности на много места до 38-40оС ( Кнежа, Ловеч, Плевен, В.Търново, Свищов, Русе, Благоевград, Сандански, Пловдив, Хасково, Чирпан, Сливен и др.), липсата на валежи и високата евапотранспирация доведоха до задълбочаване дефицита на почвена влага при земеделските култури. Към 17 август при определяне на почвените влагозапаси при пролетните култури бе установено, че в по-голямата част от полските райони на страната в 50-сантиметровия почвен слой те са оскъдни - под 50 на сто от ППВ. Критични, между 35-39 на сто от ППВ, бяха влагозапасите, измерени в агростанците Казанлък и Любимец.

Почвените влагозапаси са на критично ниво

Оцеляването на късните пролетни култури през втората половина на месеца в по-голямата част от страната зависеше изцяло от възможностите за напояване. В края на август след задълбочилата се лятна суша почвените влагозапаси и в еднометровия почвен слой при овошките, люцерната и късните хибриди царевица на места в Дунавската равнина и в Североизточна България бяха под 45 процента. Почти в цялата страна сухата и сбита почва не позволяваше качествена дълбока оран и други почвобработки, което наложи на места тяхното временно преустановяване.

Сухото и горещо време до края на второто и през по-голямата част от третото десетдневие на август скъси междуфазните периоди при част от късните пролетни култури, летните сортове овошки и по-ранните сортове грозде. До края на второто десетдневие на август слънчогледът и захарното цвекло в полските райони на страната встъпиха в техническа зрелост, а през третото – и в полетата с по-голяма надморска височина. През втората половина от месеца приключиха развитието си фасулът и соята. През третото десетдневие и при среднокъсните хибриди царевица се наблюдаваше восъчна и пълна зрелост, при памука в Южна България разпукването на плодните кутийки доби масов характер. До края на август на места в южните райони започна узряването при ореха и бадема. Задълбочилата се суша в Североизточна България причини повреди, изсъхване на листата и стъблата при някои късни пролетни култури. Повреди при земеделските култури бяха наблюдавани в агростанците Главиница (при тютюна 80 на сто, при люцерната 50 на сто), в Силистра (преждевременно изсъхване на стъблата при 50 на сто от царевицата) и др. Високите температури и ниската атмосферна влажност бяха причина за преждевременен листопад на някои дървесни видове.

Oт в. Гласът на фермера