Колко е гладна сладката царевица

30-07-2008 г. Продуктивните възможности на захарната или сладката царевица (Zea mays conrar. Saccharara) могат да се гарантират само при наличието на оптимални количества от основните хранителни вещества (азот, фосфор и калий) в почвата. Нейната склонност към братене, образуването на обилна вегетативна маса и залагането на голям брой кочани, определят повишените й изисквания към запасеността на почвата с хранителни вещества. Нормите на торене с фосфор зависят от типа и запасеността на почвата. Суперфосфат може да се внесе по два начина – или цялото количество през есента, или две трети от него през есента, а останалата една трета предсеитбено, като се тори с 8-10 кг/дка активно вещество. При неполивни условия на отглеждане фосфорните торове се внасят само през есента. Азотът Азотните торове се внасят предсеитбено, като количеството им зависи от запасеността на почвата с азот и насоките на производството – за прясна консумация с или преработка. При отглеждане на трапезна захарна царевица се тори предсеитбено с по-големи количества азотни торове. Внася се от 10-12 до 18-20 кг/дка активно вещество. Нормите на торене с азот и фосфор се съобразяват и с количествата на торовете, внесени срещу предходната култура, за да се избегне опасно натрупване на нитрати в продукцията, както и вкисляване на почвата. Производителите на тази царевица внасят обикновено една част от азотните торове за подхранване по време на вегетацията, когато растенията са достигнали около 30 см височина. Торене с калий в нашата страна се налага рядко, тъй като българските почви са добре запасени с този хранителен елемент. Органичните примеси При отглеждане на захарната царевица се използва задължително оборски тор. Разхвърлянето и заораването на тора става с дълбоката есенна оран. Торовата норма е обикновено 2-3 т на дка. Добре е на 2-3 години да се внасят органични торове, тъй като чрез тях се подобрява храненето на растенията от една страна, а от друга – се стабилизира структурата на почвата и редица други нейни важни характерни особености.