Смърт от Германия гостува в българска млечна ферма (II)

27-02-2008 г. (Продължение на I част която може да намерите в архива) Защо смъртта гостува? И аз не бях срещал такова определение. Тя или вилнее, разразява се, коси живот, но да гостува... Чак пък толкоз! Така е. Гостува, защото никой не се е захванал сериозно да я прогони. И тя гостува спокойно като някаква нахална роднина и взима своя кръвен дан, защото на никого не му пука - на първо място на Националната ветеринарномедицинска служба! Не им пука и на застрахователите от ЕвроИнс, на консултантите от Е-ферма - нали са си прибрали паричките. Изобщо в нашата България пука ли му на някого за нещо, което не е свързано с далавера, с лична изгода? Всичко смърди толкова лошо, по-лошо от обора с болните крави на Пенчо Калчев от с. Цар Асен, Търговищко. Естествено, около случая цари оглушителна тишина. Потресаващата картина на заразената ферма вече описахме в бр. 40 на вестника. Няма да я повтаряме. Но трябва, както се казва, да върнем лентата назад, за да внесем яснота в цялата тази смърдяща история. Частен случай, би заявил някой. Но от този частен случай може да се разрази огромна трагедия за българското млечно животновъдство. А и да не се разрази трагедия за всички, нима трагедията на един човек трябва да ни прави безучастни, да се отнесем с пренебрежение към нея? Евреите, които са били преследвани хиляди години, имат една поговорка: "Един човешки живот да спасиш, значи спасил си целия свят!". По индуктивен път (в логиката - умозаключение, при което общи съждения се извеждат от частни истини - б.а.) можем да стигнем до заключението: "Една млечна ферма в България да оставим да загине, обричаме на смърт цялото българско млечно говедовъдство.". Това не е изхвърляне. Макар че у нас ще загинат хиляди млечни ферми. И с тяхната смърт ние само приближаваме общата смърт, с тази смърт обаче общата смърт вече докосваме по рамото. В оборите на Пенчо Калчев вече мирише на смърт. И тази смърт е заразна. А каква точно е заразата, нашите ветеринарни специалисти засега са безсилни да диагностицират. Има догадки, но не категорична диагноза. ИСТОРИЯ НА ЕДНА ПРОЦЪФТЯВАЩА ФЕРМА, КОЯТО СЕ ПРЕВРЪЩА В ГРОБИЩЕ Според мен Пенчо Калчев не е авантюрист. Роден е през 1953 г., израства покрай говедовъдната ферма в родното си село Цар Асен, в която работели майка му и баща му. От дете обичал животните, в кравите бил влюбен. Но баща му твърдо възразил на желанието му да учи зооинженерство или ветеринарна медицина. "Знаеше каква мъка е животновъдството - споделя Пенчо - и затова не искаше да се набутвам в тази мъка. Станах агроном, работил съм на полето, бях осем години учител. Но човек не може да избяга от съдбата си. Животновъдството ме привличаше неудържимо. Въпреки това през 1994 г. се захванах с растениевъдство, започнах с 3-4 хил. дка, стигнах до 10 хиляди. Изградих свинеферма, отглеждах 800 прасета за угояване. Бяха тежки години за сектора, цените непрекъснато играеха - то и сега положението не е много по-блестящо, и реших да се захвана със старата си мечта, с млечното говедовъдство.". Но той не е човек,който се хвърля с главата напред в непознати води. Две-три години се подготвя за млечното говедовъдство. Започва да изгражда хранителната си база. В 2003 г. купува две ферми от две пропаднали кооперации. - Животните бяха със средна млечност 3-3,5 тона мляко годишно. Позната българска картинка - намесва се районният ветеринарен лекар Иван Митков (неговият дневник е нещо като хроника на развитието на фермата на Пенчо). - За по-малко от две години средният млеконадой достигна 6 тона, в последната година вече го надвиши. Ние тук всички се гордеем с кравата Таня, която дава 11тона мляко годишно. На такова постижение могат да завиждат и най-добрите европейски фермери. И всичко това Пенчо постигна с добро гледане, с правилно хранене на животните. Миналата година във фермата на Калчев вече има 200 млечни крави. Но Пенчо, който е човек с размах, чувства, че има много по-големи възможности. Той иска да направи истинска модерна ферма с 500-600 високомлечни крави (между другото неговата ферма отдавна е първа категория). В плановете му влизат изграждане на доилна зала (в момента доилната зала се изгражда, тя ще прилича повече на космически кораб - виж снимката) и преоборудване на оборите за свободно боксово отглеждане по всички европейски правила и изисквания. ВСЕКИ ИМА СВОЯ ЧЕРЕН ДЕН Черният ден за Пенчо Калчев е денят, в който той решава да внесе 200 елитни крави от Германия. - Реших, че след като ще правя елитна ферма, ще трябва да закупя животни с по-висок генетичен потенциал - отсича фермерът. - Заедно с консултантската фирма Е-ферма решихме, че такива подходящи животни могат да се намерят в германската провинция Долна Саксония (решението е правилно,в Долна Саксония млечното говедовъдство е на изключителна висота - б.а.). Той, д-р Митков и представител на фирмата обикалят десетки ферми в провинцията, за да подберат подходящи животни. Избират 198 и се прибират в България. (Тук в скоби ще посочим мнението на проф. Хараламби Хараламбиев - за опасностите от внос на млечни крави от чужбина четете неговия материал, провокиран от нашето разследване, в следващия брой: "Недопустим е внос на животни от над 50 ферми, тъй като опасността от зараза се повишава неимоверно много. ". Такова е и мнението на специалист от НДНИВМИ, засега името му няма да спомена по разбираеми причини). Никога не сме се съмнявали в почтеността на служителите на консултантската фирма. Но грешката е сторена. Сделката е сключена и на 21 юни 6 камиона, всеки натоварен с 33 крави, потегля към България (на някого може да се стори жестоко да се превозват 33 крави в камион, но това са специални транспорти на два етажа и те са пригодени точно за превоз на 33 животни, така че не са основателни опасенията на проф. Хараламбиев, че кравите са били недопустимо натъпкани в транспортните средства. Все пак в Германия никой не може да си позволи подобна волност, защото ако го пипнат, ще плаща жестоки глоби). Всички си спомнят кошмарните летни жеги от миналата година. В тези жеги пътуват нещастните животни на Пенчо. И не е спазено изискването с всеки камион да пътува специалист, който да се грижи за здравословното състояние на животните, да спира транспорта на всеки 6 часа, да осигурява на кравите отдих с разходка, с подходяща храна и вода. Това не е спазено, въпреки строгите европейски изисквания. Колкото и да ми е неловко, но не мога да не отбележа неакуратността на тарикатите от Долна Саксония: "Майната им на българите, нали си пробутахме нечитавите добичета!" Келеши има навсякъде, а ние не знаем как да се предпазим от тях. Вина за този пропуск в транспорта, според мен, носи Съюзът на говедовъдите от Долна Саксония, който е поел отговорност за сигурността на превоза. И ТАКА, ДОБРЕ ДОШЛИ В АДА! - Един от камионите - спомня си Пенчо, - бе закъсал някъде по пътя и пристигна на шестия ден. На всички ни се късаха сърцата, като видяхме състоянието, в което се намираха животните. Явно почти умираха от жажда, изпражненията им бяха твърди. Вкарахме ги в обора, веднага започнахме да се грижим за тях и след няколко дни те се съвзеха. "При внос на говеда, и то от друга държава, закупените животни са подложени на неколкократни стресиращи въздействия. Преди всичко тези животни произлизат обикновено от много или няколко изходни ферми и се събират в една сборна група, Така те се оказват сред непознати животни, в непознати помещения, при груб режим на отглеждане и хранене. Те изпадат в тежък стрес, а това активизира дремещите в тях инфекции и те започват да се пренасят от животно на животно. Полученият от майчината ферма имунитет често не съвпада с част от получаваните от другите крави инфекции и животните започват да боледуват. Развива се обмен на различни инфекции и поради частично несъвпадение на активизиралите се инфекции от животни от едни ферми с оборно специфичния имунитет на животни от други ферми, те вече заболяват." (Цитат от статията на проф. Х. Хараламбиев, която ще публикуваме в следващия брой). Но трагедията тепърва предстои. Една от кравите показва затруднено дишане с отворена уста и изплезен език. Температурата се покачва до 41,2 градуса. Отделят я от другите животни и започва антибиотично лечение. На третия ден се получават тричиняви изривания по шиите, както казва д-р Митков. Една седмица след пристигането вече 30 крави имат такива признаци. - Това ме наведе на мисълта за мукозна болест - спомня си д-р Митков. - Тези изривания са характерни за нея. Но според мен не е мукозна болест. При нея смъртността достига до 10-15 процента. А тук, опасявам се, смъртността ще достигне сто процента. Масова, тотална смърт. Започнахме лечение на тези изривания, но на 18 юли се появиха конюнктивити и куцотии и възпаления на общ пододерматит (външна рана нямаше, само вътрешна, в копитата). И за тези заболявания започнахме лечение с антибиотици. Установихме леко подобрение, но скоро след това се появиха още окуцявания, засегнати бяха очите на животните, направо ослепяваха. Появи се силно сълзене от очите, слюнотечение, постепенно започва да пада апетитът на болните животни. Макар според консултантите карантина да не е била необходима, тъй като животните са купени от страна от Европейския съюз, Пенчо Калчев ги поставя под двумесечна карантина. Той се е усъмнил в лоялността на германските партньори, защото 12 от животните, които са пристигнели в България, не са били сред подбраните от него, д-р Митков и консултанта от Е-ферма. Калчев с основание смята, че са му пробутани крави от ферми, в които е забелязал животни с деформирани копита и е отказал да купува от тях. - Ние се страхувахме да не заразим германките от нашите крави - продължава д-р Митков, а тя каква стана! Стана обратното. Заразата вече плъзна и в обора с българските говеда. Смятам, че вносните крави не страдат от мукозна болест. Скоро след това започнаха преждевременни раждания, по паспорт не трябваше да стане така. Беше 12 юли, с два месеца по-рано от нормалното. След това започнаха абортите. Половината животни умряха непосредствено след отелването, другата половина бяха умрели преди раждането. (Според проф. Хараламбиев е било необходимо абортиралите крави веднага да се отделят в друго помещение. Според него това вероятно също е допринесло за разпространение на заразата. Но кой би могъл да предположи, че внесени със здравен сертификат животни от Германия ще бъдат преносители на зараза, която се е отключила от стреса, преживян по време на транспорта?) Родените живи телета са показвали нежизнеспособност, родили се в ненормални пози, вдигнали ги на крака, но скоро след това умрели. - През юли много от кравите започнаха да дишат тежко, да кашлят, да изплезват език, обръщаха главите назад и изпъваха задните си крака - казва Калчев. - Това не са нормални пози за здрави животни. Появиха се отново кератити, конюнктивити и пододерматити. Все се съмнявах, че това се дължи на трудна аклиматизация в тези жеги, но явно сме се лъгали жестоко. - В средата на август процесът стана неуправляем - допълва го д-р Митков. - Ето, отбелязал съм в дневника: "Около 30 от германките са в много лошо състояние, на друго 30 състоянието също започва да се влошава. Появиха се характерни влажни некрози по кожата, поддържат висока телесна температура между 40 и 42 градуса, появи се слъзна ехибинозна секреция, изтечение от очи и ноздри, от устата. От началото имаше обилни пенести изтечения, а после жълтеникави дифтероиди. Петна по устната кухина, гнилостна миризма." На 17 август умря първата крава. Алармирахме незабавно ветеринарно-медицинския институт в София. Болестта започна да се развива мълниеносно. Това бе първата голяма вълна на заболяването. Поискахме официално становище от районната ветеринарно-медицинска служба в Търговище. Било трахетия. Не знам как се правят тези диагнози. Продължавам нататък. 18 август е много характерен ден. 84 крави са с телесна температура над 40 градуса. Всички са лекувани с различни антибиотици, за да видим, кой действа най-ефикасно. Ако чаках да ми направят антибиотикограма, стадото досега да си е заминало. Постепенно започна да се нормализира температурата на животните и аз казах на Пенчо "Спокойно, овладяхме положението!". Как да знам тогава, колко жестоко се лъжа... На 19 умряха три крави. Досега умряха 110 животни. От Владимир РУПОВ, в. Гласът на фермера