Производството на червено месо - на заден ход към пропастта

29-01-2008 г. Месото, произвеждано от говедата, биволите, овцете, козите и свинете се обединява в общо наименование червено месо. Голямото богатство и лесната усвояемост на съдържащите се в него хранителни вещества го правят незаменима и пълноценна храна за човешкия организъм. В икономически развитите страни с висок жизнен стандарт на хората се полагат непрестанни грижи за увеличаване на производството и подобряване на качеството на този вид месо. В САЩ, Дания, Франция, Канада консумацията годишно средно на човек на говеждо и телешко месо е между 30 и 50 килограма. Производството на свинско месо средно на човек за европейските страни е 33,7 кг, а за Дания - 309,0 кг, за Холандия - 129,3 кг, за Белгия - 105,0 кг и т.н. България не е била никога в челните редици по производството и консумация на говеждо и свинско месо. Благоприятните условия за производството на всички видове фуражи - груби, сочни и концентрирани и изградените едри промишлени животновъдни комплекси позволиха общото производство на месо през 1990 г. да достигне от едрите преживни 125 966 тона, от дребните преживни - 72 969 т и на свинското - 407 940 тона. През същата година страната е направила износ за чужбина на 407 940 т свинско месо, 42 686 т месни продукти от свинско месо, а годишният износ на живи агнета и шилета е няколкостотин хиляди, а през отделни години - над 1 милион. Настъпилата тежка криза в животновъдството след 1990 г. и унищожаването на огромни ферми и животни срина и производството на червено месо. Поради глупост, невежество и безразсъдство мнозина отговорни за развитието на животновъдния отрасъл фактори смятаха, че той ще може да се изправи на крака и да се развива без необходимите мощни финансови и други икономически стимули и всеобхватни организационни дейности. В резултат на пагубното бездействие производството на червено месо в страната крачи към пропастта. Произведеното в страната червено месо се получава от закланите директно в стопанствата животни и от закланите животни в кланиците за промишлено производство на месо, което има основно значение за вътрешния пазар и месопреработвателната промишленост. По данни на дирекция "Агростатистика" на МЗП промишленото производство общо на червено месо в кланично тегло намалява от 61 946 т през 2004 г. на 53 166 т през 2005 г. и на 51 593 т през 2006 година. Спадането на производството е при всички видове животни, но най- тревожно е състоянието при едрите преживни, което за съответната година се понижава съответно от 7624 т на 5273 т и 4509 тона. През 2006 г. закланите в кланиците говеда и биволи са с 19,4 на сто по-малко в сравнение с 2005 г., а добитото месо намалява с 14,5 на сто. През същата година в кланиците са заклани 6,0 на сто по-малко овце и кози, а добитото месо е с 8,1 на сто по-малко от 2005 година. През 2006 г. от закланите в стопанствата животни е получено 72 880,6 т червено месо, което е с 3,9 на сто по-малко в сравнение с 2005 г. Най-застрашително е спадането на месото от ЕРД с 25,3 на сто. За да се задоволят вътрешните потребности на страната от червено месо през 2006 г. са внесени от чужбина 82 683,4 тона месо от ЕРД, 44 725,4 т свинско и 36,5 тона от ДРД, а износът за съответните категории меса е 293,7 т; 249,5 т и 8189 т, или огромен дисбаланс, с изключение на месото от ДРД във външната ни търговия с месо. Съвсем очевидно е пагубното отражение на този дисбаланс върху националната икономика. Налице е реална опасност тази тенденция да продължи, дори да се засили, тъй като не се създават икономически предпоставки за увеличаване на броя на разплодните животни при всички видове. Известно е, че повече месо се получава от по-голям брой заклани животни и угоени до по-високо живо тегло. В говедовъдството с определената ни от ЕС квота от 979 000 тона годишно производство на краве мляко и с необходимостта от увеличаване на млечната продуктивност над 5000 кг закономерно ще се намалява и броят на кравите, респективно на получаваните приплоди за месо. Липсата на компетентност и далновидност в отговорните за този отрасъл фактори е причината, че те проспаха около 15 години, а продължават да бездействат и сега за ускореното създаване на икономически предпоставки за изграждането на месодайно говедовъдство. Съществуват реални възможности в редица райони с обширни пасища и огромни тревни ресурси да се изградят многобройни говедовъдни и овцевъдни ферми с месодайно направление, които не само ще увеличат количеството, но ще подобрят качеството на произведеното месо в съответствие с европейските стандарти и изисквания. Друг важен резерв за увеличаване на месото е най-ефективното използване на репродуктивния потенциал на разплодните животни и увеличаване на средното живо тегло при клането с 25-30 на сто за спиране на пагубния процес, който води към дъното. От в. Гласът на фермера